Джерард кимна, но се почувства странно. Обзе го чувство на вина. Спомни си какво беше казал за леля Лусинда и за лудницата и внезапно осъзна, че много, много съжалява за думите си.
Глава седма
— Трябва да ми помогнете. Имам нужда от вашата помощ! — каза Джерард.
Брат му и сестра му се бяха изтегнали върху килима пред телевизора. И двамата държаха по едно дистанционно и непрекъснато сменяха програмите. При всяко щракане по лицата им пробягваха светлините и цветовете от екрана на поредната програма.
Мелъри изсумтя, но не каза нищо. Джерард прие това като положителен отговор. На този етап всяка нейна реакция, която не включваше юмруци, беше положителен отговор.
— Всички мислите, че аз обърнах кухнята с главата надолу, но честна дума не бях аз. Направил го е богъртът — започна Джерард и отвори книгата на страницата за богъртите. — Първо, и двамата чухте онова нещо в стената. Второ, върху праха на писалището някой написа онова предупреждение, а в брашното имаше следи от малки стъпки. Трето, гнездото в стената. Спомняте ли си как изхвърлихме всичко от това гнездо?
Мелъри стана мълчаливо и докато той се усети, сграбчи книгата и я измъкна от ръцете му.
— Върни ми я! — замоли се Джерард и се вкопчи в сестра си.
Мелъри вдигна книгата над главата си.
— Всички неприятности започнаха от тази книга — каза тя.
— Не! Не е вярно! — извика Джерард. — Намерих я чак след като завързаха косата ти за леглото. Върни ми я, Мелъри! Моля те, върни ми я!
Мелъри стисна книгата още по-здраво и се приготви да я разкъса.
— Мелъри, не! Спри! — От ужас Джерард почна да заеква. Ако не измисли нещо, и то веднага, книгата щеше да се превърне в купчина ненужна хартия.
— Почакай, Мел — обади се Саймън и стана от пода. — Почакай малко.
Мелъри спря и се обърна към него.
— От каква помощ имаш нужда, Джерард? — попита Саймън.
Джерард заговори бързо.
— Мислех си, че щом богъртът е вбесен, задето разрушихме гнездото му, ние можем да му направим ново гнездо. Аз вече взех една къщичка за птици и сложих в нея някои неща. Струва ми се, че нашият богърт малко прилича на нас, понеже също като нас е принуден да живее тук. Може би той дори изобщо не иска да е в тази къща и това, че е тук, също го докарва до бяс…
Мелъри отпусна ръце и поне засега се отказа да къса книгата.
— Добре, Джерард. Не мога да кажа, че ти вярвам, но съм съгласна да те изслушаме какво точно искаш от нас. Хайде, казвай какво искаш да направим! — нареди тя.
— Искам да ме издигнете с кухненския асансьор, за да кача къщичката в библиотеката и да я оставя за богърта — обясни Джерард.
— Къде е тази къщичка? Искам да я видя.
Джерард ги заведе в хола и показа къщичката — дървена къщичка за птици, достатъчно голяма, за да побере врана например. Джерард я беше свалил от тавана. Той плъзна встрани подвижната задна стена и показа колко прилежно е подредил вътре всичко от предишното гнездо. Нямаше го само нанизът с хлебарките. На стените беше залепил парченцата от вестник с особените думички, а също и няколко малки картинки от списания.
— От мамините списания ли изряза картинките? — попита Саймън.
— Да — кимна Джерард.
— Свършил си доста работа — призна Мелъри.
— Е, ще ми помогнете ли?
Мелъри и Саймън се спогледаха.
— Да вървим — съгласи се Мелъри.
— Добре, но аз ще се кача пръв. Става ли? — попита Саймън.
— Става — кимна Джерард, макар и неохотно.
Промъкнаха се тихо край кабинета, където майка им говореше по телефона за ремонта на къщата. Минаха на пръсти край вратата и влязоха в кухнята.
Преди да влезе в клетката на кухненския асансьор, Саймън пристъпи от крак на крак.
— Как мислите, дали мишките ми са живи? — попита той. — Дали богъртът не им е направил нещо?
Джерард си спомни за замразените попови лъжички в хладилника и не отговори. Искаше Саймън да му помогне, но не искаше да го лъже.
Саймън коленичи и пропълзя в асансьори. Мелъри дръпна въжето и клетката започна да се издига. От Саймън не се чуваше нищо, дори звук, даже и след като асансьорът стигна горе и спря.
— Казваш, че в тази библиотека горе има писалище и книги, така ли? — попита Мелъри.