— Я виж това. — Джерард посочи хлебарките. — Какъв е тоя сръчен пор, който си прави такива джунджурии?
— Да махнем тия боклуци оттук — предложи Мелъри. — Ако това чудо остане без гнездо, ще бъде много по-лесно да го държим вън от къщата.
Джерард се поколеба. Не искаше да бърка с ръце в стената. Ами ако онова нещо все още е там? Ако го ухапе? Може би наистина не познава добре катериците, но все пак мислеше, че те не са толкова страшни и не могат да предизвикат ужаса, който изпитваше сега.
— Мисля, че не трябва да правим това — каза той. — Не трябва да пипаме нищо.
Мелъри не го слушаше. Тя се опитваше да измъкне една смачкана консервна кутия, а Саймън започна да скубе топки мърляви парцали.
— Няма никакви изпражнения. Това не е нормално. — Саймън изхвърли боклука, който държеше в шепата си и отново бръкна в дупката. Като стигна до оловните войници, той спря. — Страхотни са, нали, Джерард? Какво ще кажеш?
Джерард кимна, нямаше как.
— Но все пак щеше да е по-добре да имат ръце — преглътна той.
Саймън пъхна няколко войничета в джоба на пижамата си.
— Саймън, чувал ли си някога за такова животно? — попита Джерард. — Искам да кажа, че някои от тези боклуци тук са доста странни. Тая катерица трябва да е изкукала колкото леля Лусинда.
— Ъхъ, вярно! Май е куку! — закиска се Саймън.
Мелъри изръмжа предупредително, но изведнъж млъкна.
— Шшшт! Чувам го отново!
— Кое? — попита Джерард.
— Шумът. Шъ-ъ-ът! Ето там е! — Мелъри отново сграбчи метлата.
— По-тихо! Не мърдай! — изхриптя Саймън.
— Не мърдам! — изсъска му Мелъри.
— Шъ-ъ-ът! — ядоса се Джерард. — Ще млъкнете ли най-после?
Тримата се промъкнаха на пръсти до мястото, откъдето идваше шумът.
Точно тогава звукът се промени. Вместо драскане на нокти по дърво, сега съвсем ясно се чуваше стържене по метал.
— Вижте! — Саймън се наведе и драсна по малка метална вратичка в стената. Звукът беше почти съшия като звука от нещото. — Какво е това?
— Кухненски асансьор — обясни Мелъри. — Прислугата го е използвала, за да изпраща подносите със закуска направо на горните етажи. В някоя от горните спални трябва да има вратичка като тази. Оттам са взимали храната, която идва от кухнята, и са я сервирали в спалните.
— Шъ-ъ-т! Това нещо, дето шумоли, май е нагоре в шахтата — ослуша се Джерард.
Мелъри се напъха до кръста в асансьора, но почти веднага се измъкна обратно.
— За мен е много тясно. Ще трябва да влезе някой от вас.
Саймън я изгледа, явно се колебаеше.
— Ъ-ъ-ъ… Не знам. Ами ако въжетата са протрити и се скъсат?
— И да се скъсат, ще паднеш от ниско — успокои го подигравателно Мелъри.
Двете момчета я изгледаха учудено. Сестра им прекаляваше, но наистина трябваше да направят нещо. Накрая Джерард пристъпи напред.
— Е, добре, аз ще вляза.
Той беше страшно доволен, че най-после е открил нещо, което Мелъри не може или се страхува да направи. В кухненския асансьор беше мръсно, миришеше на старо дърво. Джерард седна, сви се и наведе глава към коленете. Побра се, но едва-едва.
— Чуваш ли нещо? Тази… ъ-ъ-ъ… катерица още ли е в асансьорната шахта? — Гласът на Саймън беше тъничък и звучеше някак отдалече.
— Не чувам нищо — отвърна тихо Джерард и се заслуша в ехото на гласа си.
Мелъри дръпна въжето. Кухненският асансьор трепна и като се полюшваше леко, започна да издига Джерард в кухината на стената.
— Виждаш ли нещо?
— Не — извика Джерард. Не виждаше, но чуваше дращенето, макар и някъде далече. — Тук е тъмно като в рог.
Мелъри спусна асансьора обратно.
— Тук някъде трябва да има нещо за светене — измърмори тя и започна да рови в чекмеджетата на шкафа.
В едно от тях най-после откри полуизгоряла свещ. Намери и един празен буркан, завъртя копчето на газовата печка, запали един котлон, запали свещта от него и капна малко горещ восък на дъното на буркана. После закрепи свещта във восъка и подаде буркана на брат си.
— Ето, Джерард, дръж.
— Мелъри, хайде да се откажем. Аз вече не чувам нищо — каза Саймън.
— Не чуваш, защото се крие — сряза го Мелъри и така дръпна въжето, че почти увисна на него.
Джерард опита да се свие още по-навътре в асансьора, но мястото беше малко. Щеше му се да каже, че постъпват неразумно, че се страхува и не иска да влиза в шахтата, но не промълви нито дума и се остави да го издигнат в мрака, като стискаше здраво импровизирания фенер.