— Моля те, мамо! Дай ножиците! — заплака отново Мелъри.
— Саймън и Джерард! Марш навън! И двамата. Джерард, с теб ще говоря по-късно. А сега вън! — заповяда госпожа Грейс и отново се обърна към дъщеря си.
Джерард излезе от стаята на Мелъри. Сърцето му биеше силно, а щом се сетеше за завързаната коса, по гърба му плъзваха ледени тръпки.
— Ти мислиш, че нещото го е направило, нали? — попита Саймън, щом се прибраха в стаята си. — Мислиш, че то е завързало косата на Мелъри за леглото.
— И ти мислиш така, нали? — погледна го изпитателно Джерард.
Саймън кимна.
— Трябва да направим нещо — каза Джерард. — Стихотворението, което намерих горе, може да ни помогне. То е единственото, за което можем да се хванем.
— Не разбирам как ще ни помогне това глупаво стихотворение — възрази Саймън.
— Не знам — вдигна рамене Джерард. — Ти си по-умният, ти трябва да го измислиш.
— Добре де, а защо тази… ъ-ъ-ъ… Защо тази катерица не направи нещо на нас двамата? Или пък на мама? Защо на Мелъри?
Джерард не беше мислил за това.
— Не знам — отвърна той.
Саймън го погледна укорително и Джерард се ядоса.
— Добре де, аз не знам, ами ти? Няма ли най-после да кажеш ти какво мислиш?
Саймън тръгна към вратата.
— Аз не знам какво да мисля. Сега излизам. Ще се опитам да наловя малко щурци.
Джерард проследи с поглед брат си и се замисли. Какво да прави? Ще може ли да се справи сам?
Докато се обличаше, мислите му отново се върнаха към четиристишието. „Нагоре, нагоре, качи се нагоре и своите тайни аз ще отворя.“ Не изглеждаше сложно, но всъщност беше сложно. Какво означаваше този стих? Къде да се качва? Нагоре в къщата? Нагоре към покрива? Нагоре по някакво дърво? А може би нямаше никакъв смисъл да си губи времето с разни стихчета. Може би те изобщо нямаше да му помогнат.
Ала докато Саймън хранеше своите животни, а Мелъри се мяташе, привързана към леглото, Джерард не знаеше какво да прави и пак се върна на въпроса колко „нагоре, нагоре, нагоре“ трябва да се изкачи. Добре де, каза си той, защо не взема да се кача на тавана, нищо няма да ми стане, ако се разходя дотам.
Боята на стълбите беше съвсем изтрита, а стъпалата така изскърцаха, че Джерард изтръпна. Като нищо можеше да пропадне надолу!
Таванът беше обширен, с нисък скосен покрив. На пода в единия му край зееше дупка и се виждаше една от пустите спални. По цялата дължина на помещението минаваше тънко въже, на което бяха закачени стари чували. От гредата под самия покрив висяха навързани една за друга къщички за птици — бяха най-различни, с всякакви големини и форми. В ъгъла самотно стърчеше шивашки манекен. Върху голата му топчеста глава беше нахлупена дамска шапка. От средата на тавана нагоре се виеше тясна спирална стълба.
Нагоре, нагоре, качи се нагоре…
Джерард прескачаше по две стъпала наведнъж.
Стаята, в която влезе, беше малка и залята от светлина. Прозорци имаше на всичките й стени. Джерард погледна навън и видя под себе си наклонения овехтял скат на покрива. В далечината виждаше микробуса на майка си, паркиран до покритата с чакъл алея. Виждаше дори старата барака за каретите и голямата ливада, която се спускаше надолу и навлизаше в гората. Явно беше попаднал в онази част на къщата, където по покрива минаваше желязна ограда. Страхотно място! Даже Мелъри щеше да остане впечатлена, когато го види. Ако я доведе тук, може би ще я поразсее от ужаса, който преживя с косата си.
Стаята беше почти празна. Нямаше много вещи. Стар пътнически сандък, малка табуретка, потънал в прах стар грамофон, няколко топа избелял плат.
Джерард седна, измъкна от джоба измачкания лист с четиристишието и отново прочете:
„Там, където фалшиво и истинско са еднакви,
ще намериш ключа към страшни загадки.“
Сърцето му се сви. Какви бяха тези страшни загадки? Не му се щеше да намери забравен труп, та дори това да беше страхотно приключение.
Огледа се. Ярката слънчева светлина го успокои — във филмите зловещите неща обикновено не ставаха посред бял ден. Той обаче все още се колебаеше да отвори сандъка. Май по-добре да потърси Саймън и да се върне тук с него. Но ако сандъкът е празен? Тогава щеше да си навлече подигравките на Саймън и Мелъри.