От всичко това личи колко много имаше да учи Маугли, при това да го учи наизуст и той се отегчаваше много да повтаря едно и също нещо стотици пъти. По този повод Маугли получи от Балу удар с лапа и разсърден избяга, а мечката каза на Багира:
— Човешкото дете си е човешко дете и трябва да научи целия Закон на джунглата.
— Но помисли колко мъничък е той! — възрази Черната пантера, която би разглезила Маугли, ако зависеше от нея. — Как може неговата малка главичка да побере толкова много приказки?
— А нима в джунглата не убиват малките, също както и големите? Убиват ги! Затова го уча на тия неща и щом ги забравя, го удрям, макар и нежно!
— Нежно! Какво разбираш от нежност ти с твоята желязна лапа? — изръмжа Багира. — Днес цялото му лице е издраскано от твоята… нежност! Пфу!
— По-добре да е издраскан от главата до краката, но от мен, защото аз го обичам, отколкото да загине от своето невежество — разгорещено отговори Балу. — Сега го уча на Властните думи на джунглата, които да го пазят от птиците и змийския народ, както и от всички четирикраки, които ходят на лов, с изключение на неговата собствена глутница. Сега може да потърси подкрепа от цялата джунгла, стига да запомни думите. Не заслужава ли това малко бой?
— Добре, но внимавай да не пребиеш някога човешкото дете. То не е горски дънер, та да си точиш на него тъпите нокти. А какви са тия Властни думи? Аз по-скоро бих дала подкрепа, отколкото да потърся — Багира протегна лапа и с възхищение огледа своите нокти, сини като стомана и остри като бръснач. — Но все пак ми е любопитно да ги знам!
— Ще повикам Маугли и той ще ти ги каже, ако иска! Хайде, ела, малко братче!
— Главата ми бучи като кошер — чу се сърдит глас над главите им и Маугли се плъзна надолу по дънера на едно дърво, сърдит и възмутен. Като стигна земята, той добави: — Ида за теб, Багира, а не за теб, дебела, стара Балу!
— Все ми е едно за кого идеш — каза Балу, макар че се почувства оскърбена. — Кажи тогава на Багира Властните думи на джунглата, които днес научи от мен!
— Властните думи за кой народ? — попита Маугли, доволен, че ще може да се прояви. В джунглата има много езици. Аз ги знам всичките.
— Ти знаеш някои неща, но не чак толкова много! Виждаш ли, Багира, те никога не са благодарни на своята учителка! Нито едно вълче не се е върнало да благодари на старата Балу за нейните уроци. Кажи тогава думите за Ловния народ, учена главо!
— Ние сме от една кръв, вие и аз! — каза Маугли и придаде мечешко произношение на думите, които употребяваше целият Ловен народ.
— Добре! Сега за птиците!
Маугли ги повтори и изсвири накрая като ястреб.
— Сега за змийския народ! — каза Багира. Едно неописуемо съскане се разнесе в отговор, Маугли подскочи, ритна във въздуха, сам си изръкопляска и се метна върху гърба на Багира. Заудря с пети по гладката й кожа и взе да прави колкото можеше по-грозни муцуни на Балу.
— Ето на, ето на! Това си струваше няколко драскотини — каза нежно Кафявата мечка. — Някой ден ще си спомниш за мен!
И се обърна, за да разкаже на Багира как помолила Хати, Дивия слон, който знае всичко за тези неща, да каже Властните думи на Маугли и как Хати завел Маугли до един вир, за да научи змийските думи от водна змия, понеже Балу не можела да ги произнесе, и как сега Маугли бил горе-долу осигурен срещу всякакви нещастия в джунглата, защото нито змия, нито птица, нито друго животно биха го нападнали.
— Следователно няма вече от кого да се страхува — изпъчи се Балу и с гордост потупа големия си космат корем.
— Освен от своето собствено племе — тихо измърмори Багира и после подхвърли силно към Маугли: — Ей, имай милост към моите ребра, малко братче! Какъв е този танц отгоре ми?
Маугли се мъчеше да привлече вниманието им, като дърпаше козината по рамото на Багира и същевременно я риташе силно. Двете животни млъкнаха и той извика с все сила:
— А сега аз ще си имам собствено племе и цял ден ще го водя по клоните!