Ник погледна към града и се ужаси — обхванаха го отвращение и страх, погнуса и ненавист, обагрени със силен потрес.
Таласъмите не строят. Те са паразити и лешояди, хранят се с мърша. Градът, който наричат Гулхайм5, не е построен от тях. Намерили са го преди векове. Никой не помни (ако изобщо някога човек е имал представа) какви създания са издигнали тези сгради, кой е прокопал мрежа от тунели в скалата и кой е вдигнал кулите, но едно е сигурно — никой друг, освен таласъмският народ, не би живял в този град, дори не би го доближил.
Дори оттук, на километри от града, Ник виждаше, че всички ъгли са криви, че стените са странно наклонени, че всеки кошмар от неговите сънища сякаш е намерил своето въплъщение тук, като огромна уста със стърчащи във всички посоки зъби. Това бе град, построен само за да бъде изоставен. В него бяха издялани от камък страхът, лудостта и погнусата на построилите го същества. Таласъмският народ го бе открил, бе изпаднал във възторг от видяното и го бе нарекъл свой дом.
Таласъмите се движат бързо. Фучаха по пътя през пустинята по-бързо от лешояд в полет. Ник се носеше между тях, придържан високо над главите им от силни таласъмски ръце, подхвърлян от един на друг. Гадеше му се, обземаше го страх и безнадеждност, чувстваше се като последния глупак.
А над тях, в противните червени небеса, се виеха същества с огромни черни криле.
— Внимавайте — каза Уесминстърския херцог — Скрийте го! Не искам нощните призраци да го докопат. Проклети крадци!
— Аха, мразим крадците! — изкрещя императорът на Китай.
Нощни призраци в червеното небе над Гулхайм…
Ник пое дълбоко въздух и изкрещя, точно както го бе учила мис Лупеску. Нададе вик, подобен на орлов крясък, някъде от дълбините на гърлото си.
Един от крилатите зверове се спусна към тях, закръжи по-ниско и Ник отново нададе крясък. Няколко груби длани запушиха устата му и заглушиха вика.
— Много добра идея е да ги повикаш — каза почитаемият Арчибалд Фицхю — но, повярвай ми, не стават за ядене, докато не погният поне няколко седмици. Създават само неприятности. Не се обичаме много с тях, схващаш ли?
Нощният призрак се издигна отново в сухия пустинен въздух и момчето почувства как надеждата го напуска.
Таласъмите препускаха към града и Ник, преметнат безцеремонно върху зловонните плещи на Уестминстърския херцог, се носеше с тях.
Мъртвото слънце залезе. Изгряха две луни — едната огромна, пореста и бяла, появи се над хоризонта и сякаш погълна половината от него, но се смали, щом започна да се изкачва. Другата бе синьо-зелена като мухлясало сирене и щом изгря, таласъмите я посрещнаха с радостни възгласи. Веднага спряха своя бяг и направиха лагер край пътя.
Един от новите членове на групата — Ник реши, че сигурно е този, когото му представиха като „прочутия писател Виктор Юго“ — измъкна чувал, пълен с дърва за горене, на някои още се виждаха панти и дръжки. Извади и запалка, с която стъкна огън, около който се настаниха за почивка.
Таласъмите се взираха в синьо-зелената луна, блъскаха се за най-добрите места край огъня, нагрубяваха се, понякога се деряха и хапеха.
— Сега ще поспим и когато луната залезе, тръгваме за Гулхайм — каза Уестминстърския херцог. — Остават ни само девет-десет часа път. Ще стигнем преди следващия изгрев на луната. После ще си устроим веселба — да отпразнуваме превръщането ти в един от нас!
— Не боли — успокои го почитаемият Арчибалд Фицхю, — ти нищо няма да усетиш. А после само си помисли колко щастлив ще бъдеш!
И всички започнаха да разказват колко е хубаво и прекрасно да си таласъм, разказваха за всички неща, които бяха схрускали със здравите си зъби. Един обясни, че таласъмите са неподатливи на болести, и затова могат да погълнат всякаква храна, независимо от какво е умряла. Разказваха за местата, където са ходили, предимно катакомби и чумни ями. („Чумните ями предлагат чудесно похапване“ — обясни императорът на Китай и всички се съгласиха с него.) Разказаха на Ник как са получили имената си и как той на свой ред като стане таласъм, също ще получи име.
— Но аз не искам да ставам един от вас — каза Ник.
— По един или друг начин — отвърна епископът на Бат и Уелс — ще станеш един от нас. Другият начин е по-гаден — трябва да те храносмелят и нямаш много време да се насладиш.
5
— от немската дума „heim“ — „дом“ и „ghul“ — дума с арабски корен, означаваща буквално „демон“, същество от фолклора, хранещо се с човешка плът, таласъм, (бел.пр.)