— Очите ти са по-млади от моите, младежо. Виждаш ли нещо да цъфти?
— Да цъфти? През зимата?
— Не ме гледай така, младежо! — сопна му се тя. — Всяко нещо цъфти с времето си: напъпва, разцъфтява, цъфти и увяхва. Всяко нещо с времето си — тя се загърна по-плътно с пелерината, оправи бонето си и каза: — Време за работа, време за игра, време да танцуваш танца със смъртта. Нали, момче?
— Не знам — отвърна Ник. — Какво е танц със смъртта?
Но Мама Слотър бе нагазила в бръшляна и изчезна от погледа му.
— Много странно — високо произнесе Ник.
Поиска да се стопли и да си намери компания в оживената гробница на Бартълби, но семейството — седем поколения — нямаше време за него тази нощ. Всички чистеха и подреждаха — от най-стария (ум. 1831) до най-младия (ум. 1690).
Фортинбрас Бартълби, починал на 10 години (от охтика, както каза на Ник, който погрешно смяташе в продължение на години, че Фортинбрас е бил изяден от лъвове или мечки и бе крайно разочарован, когато разбра, че е умрял от някаква обикновена болест), с извинителен глас се обърна към Ник:
— Не можем да играем, мистър Ник. Скоро ще настъпи утрешната нощ. А колко често се случва това?
— Всяка нощ — отвърна Ник. — Винаги настъпва утрешната нощ.
— Не и тази! — каза Фортинбрас. — Не и тази! Тя е като да изгрее синя луна или да има месец само от недели.
— Но това не е Нощта на Гай Фокс8 — прекъсна го Ник, — нито Хелоуин, Коледа или Нова година.
Фортинбрас се усмихна с огромна усмивка, която разтегна кръглото му луничаво лице.
— Не, не е. Тази нощ е специална!
— Как се нарича? — попита Ник. — Какво е станало утре?
— Това е най-хубавият ден — заобяснява Фортинбрас и Ник бе сигурен, че щеше да продължи, но баба му, Луиза Бартълби (която беше само на 20 години) го повика и рязко му прошепна нещо.
— Нищо — отвърна й Фортинбрас и се обърна към Ник. — Съжалявам, трябва да работя — взе един парцал и затърка дъските на прашния си ковчег — Ла-ла-ла-тум — запя той. — Ла-ла-ла-тум — и при всяко „тум“ замахваше въодушевено с парцала.
— Няма ли да пееш онази песен?
— Коя?
— Която пеят всички?
— Не му е времето сега — отвърна Фортинбрас. — Пее се утре. Утре.
— Не му е времето — каза и Луиза, която бе умряла при раждането на близнаци. — Гледай си твоята работа.
И запя със сладкия си, ясен глас.
Ник продължи към рушащата се църквица. Плъзна се между камъните в криптата, където седна и зачака да се върне Сайлъс. Вярно, беше студено, но това не го притесняваше — гробището го бе приело, а на мъртвите студът не им пречи.
Наставникът му се върна в малките часове на нощта, носеше голяма найлонова торба.
— Какво има вътре?
— Дрехи за теб. Премери ги — Сайлъс извади сив пуловер с цвета на савана на Ник, чифт дънки, бельо и обувки — бледозелени маратонки.
— За какво са?
— Освен за носене ли? Първо, мисля, че вече си Достатъчно голям — на колко си, вече на десет години, нали? Време е да носиш дрехи за нормални, живи хора. Ще се наложи да ги облечеш един ден, тогава защо да не свикваш отсега? А и ще ти бъдат маскировка.
— Какво е маскировка?
— Когато нещо толкова много прилича на нещо друго, че хората, които го гледат, не знаят точно какво гледат.
— Струва ми се, че разбрах — Ник облече дрехите. Връзките на обувките малко го затрудниха и Сайлъс го научи как да ги връзва. На Ник му се стори изключително сложно и се наложи да ги върже и развърже няколко пъти, преди Сайлъс да остане доволен. Едва тогава момчето се осмели да зададе въпроса си.
— Сайлъс, какво е танцът със смъртта?
Сайлъс повдигна вежди и леко наклони глава.
— Къде го чу?
— Всички в гробището говорят. Мисля, че е нещо, което ще стане утре вечер. Какво е то?
— Танц — отвърна лаконично Сайлъс.
— „Всички ще танцуват танца със смъртта“ — изтананика Ник. — Ти танцувал ли си го? Какъв точно е този танц?
Наставникът му го погледна с очи като черни езера и отвърна:
— Не знам. Ник, зная много неща, защото от много време ходя нощем по земята, но не знам какво е да танцуваш този танц. Трябва да си жив или мъртъв за него, а аз не съм нито едното, нито другото.
8
Нощта на Гай Фокс (наричана още Нощта на фойерверките) — отбелязва се на 5 ноември, през 1605 г. Гай Фокс и група католически затворници опитали да извършат т.нар. Барутен заговор, но били арестувани, а денят се отбелязвал първоначално в чест на осуетяване на убийството на крал Джеймс I (бел.пр.)