— То само се случва — отвърна тя. — Живите може и да не помнят, но ние не забравяме… Виж! — внезапно извика развълнувано Лиза.
Ник никога не бе виждал истински кон, освен по страниците на книгите, но белият кон, който чаткаше с копита по улицата и приближаваше към тях, не се побираше в представата му за тези животни. Беше много по-голям, с издължено и сериозно изражение. Яздеше го жена с дълга сива рокля, спускаща се на вълни и блещукаща под декемврийската луна като паяжина в утринната роса.
Тя стигна площада и конят спря, а жената в сиво се плъзна от гърба му и стъпи на земята, обърната с лице към всички тях — живи и мъртви.
Жената направи реверанс.
Всички като един й отвърнаха с реверанс и танцът продължи.
— Дамата в сиво е тук сега, тя ни води в танца на смъртта — запя Лиза Хемпсток, преди шеметният танц да я раздели от Ник. Живите и мъртвите следваха музиката, пристъпваха, въртяха се и подскачаха, а дамата танцуваше с тях, пристъпвайки, въртейки се и подскачайки с ентусиазъм. Дори белият кон поклащаше глава и пристъпваше в такт с музиката.
Музиката се ускори, танцуваха все по-бързо. Ник бе останал без дъх, но не можеше да си представи танцът да спре — Macabray, танцът на живите и мъртвите, танцът със Смъртта. Ник се усмихваше, всички се усмихваха.
От време на време той зърваше дамата със сивата рокля, докато тя се въртеше или пристъпваше през градската градина.
Всички, помисли си Ник, всички танцуват! Помисли си го и в същия миг осъзна, че греши. В сенките на Стария град стоеше един мъж, целият облечен в черно. Той не танцуваше. Той само гледаше.
Ник се зачуди дали по лицето на Сайлъс е изписан копнеж или тъга, или нещо друго. Но изражението на наставника му бе непроницаемо.
Той се провикна „Сайлъс!“, с надеждата да го накара да се присъедини към танца, да се забавлява като тях, но когато чу името си, Сайлъс се дръпна в сенките и изчезна от погледа му.
— Последен танц! — извика някой и музиката се изви величествено, бавно и прощално.
Всеки от танцьорите бе с партньор, живите с мъртвите, едни срещу други. Ник протегна ръка и пръстите му докоснаха, а погледът му потъна в сивите очи на дамата с роклята от паяжина.
Тя му се усмихна.
— Здравей, Ник — каза тя.
— Здравейте — отвърна той, докато танцуваше с нея. — Не знам името ви.
— Имената не са важни — отвърна тя.
— Много ми хареса конят ви. Толкова е голям! Не знаех, че конете стават толкова големи.
— Той е Достатъчно внимателен, че да носи и най-едрия от вас на широкия си гръб, и достатъчно силен и за най-дребния.
— Може ли да го пояздя? — попита Ник.
— Някой ден — отвърна тя и полите от паяжина заблещукаха. — Някой ден. За всеки идва ред.
— Обещавате ли?
— Обещавам!
С това танцът приключи. Ник се поклони на партньорката си и едва тогава усети изтощение, сякаш бе танцувал с часове. Всичките мускули го боляха. Бе останал без дъх.
Чу се часовник, който започна да отброява часа и Ник преброи ударите — дванайсет. Зачуди се дали бяха танцували дванайсет или двайсет и четири часа или изобщо николко.
Той се изправи и се огледа. Мъртвите и Сивата дама бяха изчезнали. Останали бяха само живите, които започваха да се разотиват — сънливо и вцепенено си тръгваха от площада, сякаш събудили се от дълбок сън, но без да са се разсънили напълно.
Градският площад бе покрит с бели цветчета. Все едно бе имало сватба.
На следващия следобед Ник се събуди в гроба на Оуенсови с чувството, че знае огромна тайна, че е направил нещо важно, и умираше от желание да говори за това.
Когато госпожа Оуенс се събуди, Ник каза:
— Това снощи беше удивително!
Госпожа Оуенс попита:
— Кое?
— Танцувахме! — възкликна Ник. — Всички! Долу в Стария град.
— Така ли? — недоволно изсумтя госпожа Оуенс. — Танци? Нали знаеш, че не ти е позволено да слизаш в града.
Ник знаеше, че няма смисъл да говори с майка си, когато бе в такова настроение. Измъкна се от гроба и потъна в спускащия се здрач.
Изкачи се по хълма до черния обелиск и камъка на Джосая Уортингтън, до естествения амфитеатър и се вгледа в Стария град и светлините на града наоколо.
Джосая Уортингтън застана до него.
Ник каза:
— Вие започнахте танца с кметицата. Танцувахте с нея.