Беше ясна, слънчева съботна сутрин. Двамата минаха през входа на Египетската алея, за да се скрият от слънцето под боровете и разрасналата се араукария12.
— Наставникът ти също ли е мъртъв?
— Не искам да говорим за това — каза Ник.
— Дори и с мен ли? Обиди се Скарлет.
— Дори и с теб.
— Добре — каза тя. — Щом така искаш.
— Виж, съжалявам, не исках… — започна Ник, но Скарлет не го остави да довърши.
— Обещах на господин Фрост да не се бавя. Трябва да се връщам.
— Добре — съгласи се Ник, разтревожен, че я е обидил, а и не знаеше какво да каже, за да оправи нещата.
Ник гледаше как момичето се отдалечава по криволичещата пътечка към параклиса. Изведнъж познат женски глас произнесе насмешливо:
— Вижте я само! Госпожица Голямата работа!
Но наоколо нямаше никого.
Ник тръгна към Египетската алея, чувстваше се много неловко. Госпожица Лилибет и госпожица Вайълет му разрешиха да остави в гробницата им кашон със стари книги и сега му се искаше да вземе нещо за четене.
Скарлет помага на господин Фрост да сваля отпечатъци от надгробните плочи почти до обяд. Тогава спряха, за да хапнат. Той предложи да я почерпи с риба и пържени картофки и двамата слязоха до будката в подножието на хълма. На връщане похапваха от хартиени пликове вдигаща пара риба и картофки, обилно полети с оцет и с проблясващи кристалчета сол.
Скарлет каза:
— Ако искате да научите нещо за някое убийство, къде ще потърсите? Вече опитах в интернет.
— Ами зависи. За какво точно убийство говорим?
— Мисля, че е станало тук, преди 13–14 години. Някъде наблизо е било убито цяло семейство.
— Леле! — възкликна господин Фрост. — Наистина ли?
— О, да. Добре ли сте?
— Не съвсем. Стреснах се малко. На човек не му се ще да мисли за престъпления, извършени наблизо, а какво остава за такива случили се тук. Не съм очаквал момиче на твоята възраст да се интересува от подобни неща.
— Всъщност не аз — призна Скарлет, — един приятел се интересува.
Господин Фрост дояде последната пържена рибка.
— Предполагам, че трябва да погледнеш в библиотеката. Ако няма нищо в интернет, ще го има в архива на вестниците. Защо толкова се интересуваш?
— Ами — Скарлет искаше да лъже възможно най-малко, — заради едно познато момче. Той разпитваше.
— Определено в библиотеката — каза господин Фрост. — Убийство! Бррр! Тръпки ме побиват!
— И мен — отвърна Скарлет. — Мъничко. — После попита с надежда: — Дали е възможно да ме закарате до библиотеката този следобед?
Господин Фрост отхапа половината от голям картоф и погледна разочаровано остатъка:
— Колко бързо изстиват! В един миг си изгаряш устата, а в следващия се чудиш как изстиват толкова бързо.
— Съжалявам — каза Скарлет. — Не биваше да ви моля да ме карате навсякъде…
— Нищо подобно — прекъсна я господин Фрост. — Просто се чудя как най-добре да организирам следобеда и дали майка ти обича шоколадови бонбони. Бутилка вино или бонбони? Не мога да реша. Може би и двете?
— Мога сама да се прибера от библиотеката — каза Скарлет. — Мама обича бонбони. Както и аз.
— Тогава ще са бонбони — с облекчение въздъхна господин Фрост. Бяха стигнали средата на редица от високи къщи, подредени терасовидно на хълма, и зелената кола марка „Мини“, паркирана отпред. — Качвай се, ще те закарам до библиотеката.
Библиотеката беше квадратна сграда от камък и тухли, построена в началото на миналия век. Скарлет се огледа и пристъпи към библиотекарката.
— Да? — каза жената.
— Искам да видя изрезки от някои стари вестници.
— За училище ли ти трябват? — попита жената.
— За историята на града — кимна Скарлет, доволна, че всъщност не лъже много.
— Пазим местния вестник на микрофилм — каза жената.
Беше пълна и с големи сребърни халки на ушите. Сърцето на Скарлет биеше лудо, убедена, че изглежда виновна или подозрително, но жената я заведе в стая, пълна с кутии, подобни на компютърни монитори, и й показа как да ги използва, за да прожектира по една страница от вестника на екрана.
— Някой ден ще ги дигитализираме — каза тя. — Така, кои дати те интересуват?
— Вестници от преди 13–14 години — отвърна Скарлет. — Не мога да кажа по-точно. Ще разбера какво търся, щом го видя.
12
араукария (стайна ела, чилийски бор) — вечнозелен иглолистен вид, чиято височина достига до 2 м. (бел.пр.)