Възможно най-небрежно тя каза:
— Той отскочи само за малко да купи вестник от магазина на ъгъла.
Скарлет затвори вратата зад себе си, заобиколи мъжете и тръгна по улицата.
— Къде отиваш? — попита мустакатият.
— Трябва да хвана автобуса — отвърна тя и без да се обръща тръгна нагоре по хълма към автобусната спирка и гробището.
Ник вървеше до нея. Сега дори на Скарлет й изглеждаше призрачен в сгъстяващия се мрак — като нещо почти изчезнало, като потрепване на нагорещен въздух, като прелитащ лист, за миг заприличал на момче.
— Върви по-бързо — каза Ник. — Гледат те. Но не тичай!
— Кои са те? — попита тихо момичето.
— Не знам — отвърна Ник, — но усетих нещо странно. Сякаш не са истински хора. Ще се върна да ги подслушам.
— Разбира се, че са хора — каза Скарлет и изкачи хълма колкото можа по-бързо, но без да тича. Вече не беше сигурна, че Ник е до нея.
Четиримата стояха пред вратата на № 33.
— Това не ми харесва — каза едрият мъж с бичия врат.
— Не ви харесва ли, господин Тар? — обърна се към него среброкосият. — На никого от нас не му харесва. Всичко се обърка.
— Краков заглъхна. Не отговарят… А след Мелбърн и Ванкувър… — започна мустакатият. — Доколкото знаем, ние четиримата сме последните.
— Замълчете, моля, господин Кеч — прекъсна го среброкосият. — Размишлявам.
— Извинете, сър — отвърна Кеч и приглади мустаците си, без да сваля ръкавици. Погледна към върха на хълма, после пак надолу и засвири през зъби.
— Мисля… че трябва да я настигнем — каза господин Тар, мъжът с бичия врат.
— Мисля, че трябва да ме слушате, когато говоря — каза рязко среброкосият. — Помолих ви да замълчите. Имах предвид наистина да млъкнете!
— Извинете, господин Денди — каза русият.
Тримата замълчаха.
В тишината чуха приглушени удари, долитащи от горните етажи на къщата.
— Влизам — каза господин Денди14. — Господин Тар, елате с мен. Нимбъл и Кеч, хванете момичето. Доведете я тук.
— Жива или мъртва? — попита господин Кеч със самодоволна усмивка.
— Жива, глупако! — отвърна господин Денди. — Искам да разбера какво знае.
— Може да е една от тях — замисли се господин Тар. — От онези, които ни удариха във Ванкувър и Мелбърн и…
— Хвани я — прекъсна го господин Денди. — Тръгвай веднага!
Русият и мустакатият с шапката се затичаха към върха на хълма.
Господин Денди и господин Тар застанаха пред вратата на № 33.
— Разбий я — нареди господин Денди.
Господин Тар подпря вратата с рамо и натисна с цялата си тежест.
— Подсилена е — заяви той. — Защитена е.
— Няма нещо, което някой си Джак да направи, а друг да не може да поправи — каза господин Денди. Свали ръкавицата си, опря длан на вратата и замърмори нещо на език, по-стар от английския. — Опитай сега.
Тар се облегна на вратата, изсумтя и натисна. Този път ключалката поддаде и вратата се отвори.
— Много добре — каза господин Денди.
Високо над главите им, под самия покрив, се разнесе трясък.
Някойси Джак ги пресрещна по средата на стълбището. Господин Денди му се усмихна — невесела усмивка, която обаче разкри съвършени зъби.
— Здравей, Джак Фрост — каза той. — Мислех, че си хванал момчето.
— Така беше — отвърна Джак. — Но то се изплъзна.
— Пак ли? — усмивката на Джак Денди стана по-широка, по-хладна и още по-съвършена. — Първият път е грешка, Джак. Вторият път е катастрофа.
— Ще го хванем — каза Някойси Джак. — Всичко ще свърши днес.
— Дано е така — отвърна господин Денди.
— Той е в гробището — обясни Някойси Джак.
Тримата забързаха надолу по стълбите.
Джак подуши въздуха. Ноздрите му се изпълниха с мириса на момчето, космите по врата му настръхнаха. Обзе го усещането, че същото се бе случило преди много години. Спря, облече дългото си черно палто, което висеше в антрето, напълно неуместно редом до сакото от туид и бежовия шлифер на господин Фрост.
Входната врата беше отворена. Навън дневната светлина изтляваше. Този път Джак знаеше точно накъде да тръгне. Не се поколеба, а направо излезе от къщата и тръгна нагоре по хълма към гробището.
Когато Скарлет стигна портите на гробището, видя, че са затворени. Момичето отчаяно ги разтърси, но катинарът не помръдна. В следващия миг до нея се появи Ник.
14
Джак Фрост (Jack Frost) — създание от фолклора на Британските острови, персонификация на студената зима: Джак Tap (Jack) — популярно название на моряците от търговския и кралския флот в Англия, особено през периода на Британската империя: Джак Денди (Jack-A-Dandy) — супер злодей от комикса на Робърт Муур и Роб Лийфелд „Сюприйм“: Джак Нимбъл (Jack Be Nimble) — началото на популярно английско детско стихне, послужило за основа на текста на „Лимбо рок“: Джак Кеч (Jack Ketch) — известен английски екзекутор, работил при крал Чарлс II. —(Бел.пр.