— Нямам време — отвърна Ник. — Къде са другите мъже?
Юфемия Хорсфол каза:
— Трима са на югозападната пътека, изкачват хълма.
Том Сандс добави:
— Има и още един. В момента обикаля параклиса. Той непрекъснато идваше в гробището миналия месец. Но сега нещо в него е различно.
— Дръжте под око мъжа в гроба на господин Карстеърс. И моля ви, извинете се на господин Карстеърс от мое име…
Ник се шмугна под един боров клон и побягна с големи скокове по хълма. Когато го устройваше, следваше пътеките, когато не — ги напускаше или подскачаше по паметниците и камъните, ако така беше по-бързо.
Тъкмо минаваше покрай старата ябълка, когато чу хаплив женски глас:
— Все още са четирима. И четиримата са убийци, които няма сами да паднат в отворени гробове, за да ти угодят.
— Здрасти, Лиза. Мислех, че ми се сърдиш.
— Може да се сърдя, може и да не се сърдя — каза тя, като си оставаше само глас. — Но няма да им позволя да те накълцат. О, не!
— Тогава ги препъни заради мен, объркай ги и ги забави. Ще можеш ли?
— Докато ти пак избягаш? Никой Оуенс, защо просто не се Слееш и не се скриеш в гробчето на майка си, където никога няма да те намерят, а Сайлъс скоро ще се върне и ще се оправи с тях…
— Може да се върне, може и да не се върне — прекъсна я Ник. — Ще те чакам при поразеното от мълнията дърво.
— Аз все още не ти говоря — каза гласът на Лиза Хемсток, надут като паун и наперен като врабче.
— Всъщност ми говориш. Нали сега разговаряме.
— Това е извънредна ситуация. После — нито дума.
Ник стигна до удареното от гръм дърво — дъб, изгорен от мълния преди двайсет години. От него бе останал само почернял отломък, овъглена ръка, протегнала хищни нокти към небето.
В главата на Ник се зароди идея. Не бе съвсем оформена… А и не знаеше дали ще си спомни уроците на мис Лупески, дали ще си спомни всичко, което бе видял и чул като дете.
Намери гроба по-трудно, отколкото очакваше, въпреки че нарочно го търсеше. Най-накрая го откри — грозен, килнат под странен ъгъл, върху плочата му кацнал прояден от влагата ангел, като огромен разкривен лишей. Едва когато го докосна и усети хладната тръпка, се увери, че е точно това, което търси.
Седна на гроба и се насили да стане напълно видим.
— Не си се Слял — каза гласът на Лиза. — Всеки може да те намери.
— Добре — отвърна Ник. — Искам да ме намерят.
— Не знае никой някойси кога ще го намери — пропя Лиза.
Луната изгря. Беше огромна и все още ниско над хоризонта. Ник се зачуди дали няма да е прекалено, ако започне да си подсвирква.
— Виждам го!
Един мъж се затича към него, като се препъваше, а други двама го следваха неотлъчно.
Ник знаеше, че край него са се скупчили мъртвите и гледат какво става, но се застави да не им обръща внимание. Настани се по-удобно върху грозния гроб. Чувстваше се като примамка в капан. Усещането не бе приятно.
Онзи, който приличаше на бик, пръв стигна гроба, последван от среброкосия, който им казваше какво да правят, и от високия блондин.
Ник не помръдна от мястото си.
Среброкосият каза:
— Аха, неуловимият млад Дориан, предполагам. Удивително! Джак Фрост преобърна целия свят, а ти си седиш тук, точно където те остави преди тринайсет години.
— Онзи мъж уби семейството ми — каза Ник.
— Точно така.
— Защо?
— Има ли значение? Никога няма да успееш да го разкажеш.
— Тогава няма да ти се скърши езикът, ако ми кажеш, нали?
Среброкосият се изсмя дрезгаво.
— Ха! Смешно момче. Аз искам да знам как си живял в гробището цели тринайсет години, без никой да се усети?
— Ще отговоря на твоя въпрос, ако ти отговориш на моя.
Биковратият извика:
— Не говори така на господин Денди, сополанко! Ще те разкъсам на парчета, да знаеш!
Среброкосият пристъпи към гроба.
— Тихо, Джак Тар! Добре, отговор за отговор. Ние, аз и моите приятели, сме членове на братство, наречено Всякой Джак, или Валетата15.
Имаме и други имена. Съществуваме от много отдавна. Знаем… помним неща, които повечето хора са забравили, например древното познание.
— Вълшебство — каза Ник. — Поназнайвате малко вълшебство?
Мъжът кимна.
15
Картата за игра „вале“ на английски се нарича „Jack“. Четиримата тук имат сходни черти с изображенията върху картите (бел.пр.)