Замислил се върху това и изведнъж му хрумнало, че онзи гърбат дявол също обещавал нещата да се върнат назад, както в началото. А това било невъзможно, както току-що сам си дал сметка. Значи кривогърбият го лъже, нали? Майка му е мъртва и безвъзвратна част от миналото. Дори и когато се върне у дома, тя пак ще бъде само един красив спомен. Но какво е „у дома“, освен споделяната с Роуз и Джорджи къща? И най-доброто, което може да направи той лично, е да се примири с тази мисъл и да се държи както подобава — както заради тях, така и заради самия себе си. А щом Гърбушкото не може да спази обещанието си, значи и другите му приказки са лъжа. Какво бе казал Роланд за него?
Каквото и да говори, добро, че ти мисли… И внимавай, когато се договаряш с него, зорко слушай думите му, защото те не са истинни, а прикритото в тях е повече от видното.
Ами да. Всяка сключена с Гърбушкото сделка ще бъде съпътствана с капани и рискове. Дано кралят да се окаже в състояние да му помогне, защото само така би могъл да избегне по-нататъшни контакти с измамника. В същото време всичко чуто досега го навеждало на съмнения относно кралските способности. Роланд съвсем открито изразил недоверието си в тях, а Дърваря признал, че повелителят не е в състояние да управлява кралството си както преди. Сега налице била и опасността, която представлявал Лерой с цялата си огромна вълча армия. Може би кралят ще бъде изправен пред задача, която няма да бъде по силите му? Дали няма да му отнемат господарството, а той самият да загине, разкъсан от вълчи челюсти? И с цялото бреме на предстоящите изпитания дали ще има време да обърне внимание на някакво си момче от друг свят?
Ами онази книга, за която бе говорил Дърваря, наречена Книга за изгубените неща? Какво ли би могла да съдържа тя? Изобщо може ли да му помогне? Например с карта, показваща пътя към друго кухо дърво с врата към неговия свят? Или с магия, дето би могла да го отведе обратно у дома? Но пък ако книгата има магическа сила, защо тогава кралят не я използва в защита на кралството? Дейвид помислил и друго: дано този крал не е като Магьосника от Оз — трикове, огледала и добри намерения без реална сила зад тях.
Бил така дълбоко потънал във всички тези мисли, че почти не забелязал разбойниците чак докато не го нападнали. Двама били, облечени в парцали, с качулки и кърпи на лицата, само очите им се виждали. Единият носел къс меч, другият лък със запъната на тетивата стрела. Изскокнали от храсталаците и хукнали към него, захвърляйки белите кожи, зад които дебнели, скрити на фона на снега.
— Стой, не мърдай! — креснал първият с меча, а момчето неволно спряло кобилата на метър от тях.
Вторият, прицелен в Дейвид, внезапно свалил лъка.
— Че той е само няк’во си момче — грубо изръмжал той, а в гласа му звучало разочарование.
Свалил кърпата, разкривайки лицето и устата — напряко разсечена от белега на стара рана. Другарят му свалил качулката, показало се грозно обезобразено лице с почти отрязан нос. Виждали се само две дупки и част от останалия хрущял.
— Момче или не, ти само гле’й к’ъв кон язди — сопнал се той. — Кат е момче, как го е набарал, а? Сигурно го е свил отнякъде. Значи можем ние да го пребараме.
И протегнал ръка към поводите на Сцила, но Дейвид само я побутнал с колене и тя отстъпила крачка.
— Не съм я откраднал — рекъл той тихо.
— Ами? — откликнал крадецът. — Отговаряш ми, значи? Ти само внимавай к’ви ги дрънкаш, че знаеш ли к’во може да стане? Та що рече?
И размахал меча към коня. Оръжието било примитивно, груба изработка, ясно се виждали следите от точилото по острието. Сцила изцвилила и сега сама отстъпила още крачка назад.
— Рекох — повторил Дейвид, — че не съм откраднал кобилата, а вие изобщо не си правете сметка, че ще ми я вземете. Сега, моля ви, махнете се от пътя ни.
— Ооо, малчо, ти ли ще…
И мъжът с меча отново посегнал към юздите, но този път Дейвид изправил Сцила на задните крака и я повел напред. Едното от размаханите й копита ударило разбойника право в челото и тутакси го смазало. Той рухнал на пътя мъртъв, а другарят му така се слисал, че само зяпал стъписан. Когато най-сетне се окопитил и повдигнал лъка, Дейвид вече връхлитал с коня и меча в ръка. Оръжието блеснало мътно, описало дъга, а острието му намерило гърлото на крадеца. Той залитнал, изпуснал лъка и се хванал за шията. Опитал да каже нещо, но се чул само гъргорещ звук. Свлякъл се до съучастника си и замрял, докато животът бавно го напускал.