Накрая двамата с Дънкан стигнали до висока двойна врата, богато украсена с множество символи, изваяни дракони и гълъби. От двете й страни стояли едри стражи с кръстосани алебарди в ръка. Щом зърнали Дънкан, те веднага разтворили крилата й, открила се голяма зала с мраморни колони, подовете покрити с пищно извезани килими. По стените висели огромни гоблени и те придавали на помещението топлота и уют. На тях били изобразени чутовни битки, ловни сцени, сватби, погребения, коронации. Тук имало още и още придворни, както и подредени в две редици войни. По средата на този шпалир минали Дейвид и Дънкан на път към огромния трон, поставен на платформа, към която водели три стъпала. На трона седял извънредно възрастен, престар мъж с обкичена с червени рубини корона на главата. Не изглеждал щастлив този човек, по-скоро имал много, много изморен вид. Сигурно короната му тежала и в буквален, и в преносен смисъл, защото по челото му кожата червенеела като охлузена. Очите му били полузатворени, дишането — плитко.
Дънкан паднал на коляно, ниско свел глава. И веднага дръпнал крака на Дейвид в явен знак и той да направи същото. До този миг на Дейвид не му се било случвало да бъде приеман от кралска особа, затова не знаел как точно да постъпи, но веднага последвал примера. Само че свеждайки глава, веднага отправил поглед нагоре, за да може да следи изражението на стария суверен.
— Ваше Величество, той е тук — обадил се Дънкан.
Кралят се раздвижил, отворил очите по-широко.
— Приближи се повече — наредил той на момчето.
Сега то пък не знаело дали да се изправи, за да се приближи, или да се влачи по колене. Никак не му се искало да загази по някакъв начин, неволно обиждайки, когото и да е тук.
— Можеш да се изправиш — рекъл кралят, сякаш прочел мислите му, и отново го повикал със закривен пръст. — Ела, приближи се по-добре да те видя.
Дейвид станал и се изкачил по стъпалата, заставайки пред възрастния владетел. С голямо усилие кралят се навел напред, поставил ръка на рамото му и почти се облегнал върху момчето. Всъщност той не бил тежък, тялото му приличало на живи мощи и Дейвид си спомнил мумифицираните в броните си рицари в омагьосаната крепост.
— Много отдалеч идваш — поклатил глава кралят. — И малцина са успявали да постигнат това, което ти си съумял с делата си.
Дейвид не се досещал как да отвърне. Да каже „благодаря“ му се струвало неуместно, пък и съвсем не бил особено горд от постигнатото досега. И Дърваря, и Роланд били мъртви, на съвестта му тежали двамата разбойници, сигурно отдавна заровени под снега. Дали кралят знае и за тях? Срамувал се да запита. А този владетел, изглежда, знаел прекалено много като за човек, който иначе е на път да загуби господарството си.
Колебал се още малко, току изтърсил:
— Много съм щастлив да бъда тук, Ваше Величество — рекъл и с тъга си казал, че може би Роланд би бил доволен от подобна дипломация.
Кралят кимнал и се усмихнал, сякаш в неговия двор било невъзможно някой изобщо да бъде нещастен.
— Ваше Величество осмелил се отново Дейвид, — казаха ми, че ще ми помогнете да се завърна у дома. Разбрах също, че имате книга, в която…
Суверенът вдигнал ръка, била съсухрена, цялата покрита с изпъкнали вени и изпъстрена с кафяви старчески петна.
— Всяко нещо с времето си — хрипаво отвърнал той и повторил: — Всяко нещо с времето си. Първо да се нахраниш и да починеш. Утре сутрин отново ще говорим. А сега Дънкан ще ти покаже покоите. Няма да бъдеш далеч от мен.
И с това привършила първата аудиенция. Дейвид слязъл от платформата заднешком, защото чувствал, че иначе може да обиди монарха. Дънкан кимал одобрително, харесвала му схватливостта на момчето. И с поклон към своя господар той повел Дейвид към малка врата вдясно от трона. Оттам късо стълбище водело до балкон, който опасвал залата на половин височина, а по продължението му следвали врата след врата. Дънкан отворил една от тях, въвел госта в огромно помещение с маса и шест стола по средата, камина в едната стена и три прозореца с изглед към реката и пътя към замъка. Върху шкаф край балдахина нов кат чисти дрехи очаквал госта, масата била сложена: горещо печено пиле, картофи, зеленчуци, пресен плодов пудинг. В съседство имало кана с вода и горещо вино в мраморна кана. Пред огъня в камината стояла пълна вана, а под нея голяма скара с нажежени до червено въглени.