Гърбушкото го познал веднага — това бил самият Лерой. Звярът, решен да стане крал, най-мразеният и най-опасният сред лупите. И спрял за миг, изкушаван от представената му възможност и близостта на най-големия му враг. Въпреки че постоянно отслабвал и губел подхранваната от Ана живителна сила, въпреки раните гърбатият съществувал много отдавна в този свят, притежавал неизмерими умения и магически опит, затова не бил противник за подценяване. Бърз и точен, знаел, че ще успее да убие четирите сиви звяра, тогава ще остане само Лерой и трофейната му сабя, с която той реален боен опит нямал. А него убие ли, вълчата армия със сигурност ще се разпадне и разпръсне, защото този екземпляр бил истинският й лидер. Той обединявал и координирал отделните глутници с помощта на силната си воля и интелигентност. Останалите лупи не били толкова развити умствено, тях лесно ще догони и убие поотделно. Или пък ще ги довършат воините на новия крал.
Новият крал! Тези слова били ключовите — те го върнали в реалността тъкмо навреме, защото зад Лерой вече се показвали още вълци и лупи, а встрани се прокрадвал и патрул бели зверове. За миг всички те спрели, заковали очи в най-страшния си враг, полунадвесен над умиращата вълчица. Именно тогава Гърбушкото надал победоносен вик, размахал окървавения кинжал в ръка и хукнал да бяга. Вълците мигом го последвали, цялата група полетяла с вой и рев през дърветата, изсипала се на поляната с трескави за кръв очи и провисени, мокри от слюнката езици. Един от белите се откъснал от групата и хукнал да пресече пътя на бягащия. Там теренът бил наклонен, животното бързо набрало скорост и изпружвайки силните си задни крака, се хвърлило към гърлото на гърбатия, широко разчекнало зъбата паст. Само че Гърбушкото бил с прекалено голям опит в тези неща, той се спрял, приклекнал и умело завъртайки острието, разпрал търбуха на летящия към него звяр отдолу. Звярът тупнал мъртъв до него, гърбатият отново побягнал. Вече приближавал дупката в поляната — десет метра, пет, още малко, — когато над главата му силно изсвистяла сабя. Блокирал удара с кинжала, само че лупът се оказал по-точен от очакваното и разпрал дрехата му, а Гърбушкото залитнал от инерцията, почти загубвайки равновесие. Лерой отново вдигнал сабята и сигурно би нанесъл фатален удар, но измамникът не паднал, а само разиграл още един от хилядите си трикове. Преструвайки се, че е сериозно ранен, изпуснал кинжала и залитнал назад към дупката, като притиснал въображаемата рана с лявата ръка. Вълците ги заобиколили в кръг и завили триумфално, очаквайки лидера си да довърши ранения. А Лерой се извърнал към тях и изръмжал страшно — това било знак да замълчат, защото в него вече говорела суетата. Тогава вълчият лидер вирнал глава и се присмял на Гърбушкото.
— Фатална грешка направи — трябваше в замъка да си стоиш. Там щеше да бъдеш в безопасност и да поживееш още малко време, макар че ние непременно ще го превземем и…
Тук гърбатият се изсмял високо в лицето му, което в същия миг с щръкналите си по главата косми и скъсената муцуна почти приличало на човешко.
— Ами, грешката си е твоя! Я се погледни — нито си човек, нито си звяр. Ще попиташ какво си? Ще ти кажа: някакво жаловито, смешно същество между двете. Истинската си природа ненавиждаш, стремиш се да станеш такъв, какъвто всъщност не можеш. Променяш външния си вид, като се преобличаш в разни красиви дрехи, до една откраднати от мъртвите ти жертви. Ама в себе си пак ще си останеш вълк. Но хайде да допуснем, че изцяло се промениш и заприличаш на онези, които преследваш и избиваш. Тогава какво ще стане? Ти ще изглеждаш като човек и глутницата няма да те признава за свой. Значи на гибел те обрича именно онова, към което най-много се стремиш. Защото събратята ти ще те разкъсат и ще те изядат така, както ти си изяждал другите. А до тогава… хибрид жалък… хайде да ти кажа сбогом!
И тогава изведнъж потънал в дупката просто за частица от секундата и изчезнал, а Лерой останал на място зяпнал и няколко секунди не успял да разбере как врагът му го изиграл толкова просто. Вирнал муцуна да изреве от гняв, но от гърлото му излязла само измъчена, подобна на хриптене кашлица.