— От векове кралете и кралиците на това господарство са управлявали от този трон и това място. И знаеш ли кое е общото между всички тях? Ще ти кажа: те всички са били от нашия свят. Твоят свят — твоят и моят свят. Умре ли един владетел, друг прекосява границата между двата свята и поема трона. Така вървят делата тук и да бъдеш избран за крал е много голяма чест. А сега тя е твоя.
Дейвид замълчал, а кралят продължил:
— Зная, че вече си се срещал с Гърбушкото. Не бива обаче да се заблуждаваш: външността му лъже. Той е добронамерен, макар че обича така, как да кажа, малко да манипулира истината. Той следи пътуването ти в този свят още от самото начало. Имаше опасни мигове, когато смъртта надвисваше над теб и ти се изтръгваше от страшните й нокти само благодарение на неговата намеса. Зная, зная — той ти е обещал, че ще те върне у дома — още в началото, нали? Само че това е лъжа. Той няма такива умения, нито такава власт, поне не и докато не предявиш претенции за трона. Веднъж обаче, когато заемеш полагаемото ти се място… е, тогава можеш да му заповядваш каквото си поискаш. Но откажеш ли трона, ще те убие и ще се насочи към друг. Такъв си е той.
Значи трябва да приемеш онова, което ти се предлага. Сетне, не ти ли хареса, не ти ли допада да управляваш, пак можеш да му заповядаш да те върне у дома и с това сделката ще приключи. Ти ще бъдеш кралят, нали? А той просто твой поданик. И какво иска той от теб? Иска само брат ти да дойде тук, да имаш близък човек край себе си като владетел на новия свят. А след време и баща ти може да дойде, ако речеш. Представи си само колко горд ще се почувства да види първородния си син седнал на трона, а? Владетел на огромно господарство! Е, какво ще кажеш?
Щом кралят изрекъл тези фалшиви думи, с тях си отишло и всяко съжаление, което Дейвид бил изпитвал към него до този момент. Всичко казано от този човек на трона било измислица, лъжа. Особено последните слова. Монархът не знаел, че той е надниквал в Книгата за изгубените неща, че е влизал в Гърбушковата бърлога и е научил за съдбата на Ана. Че е разбрал истината за детските сърца и предназначението на затворените в стъкленици детски души, подаващи живителна сила на измамника, за да продължавала съществува през вековете. Дейвид разбирал, че кралят е отчаян, смазан от чувство за вина и мъка, че иска да бъде освободен от сделката с Гърбушкото. Че за целта е готов да каже всичко, само и само Дейвид да се съгласи да заеме мястото му. Но това пак не го оправдавало. Решил да опита нещо друго.
— Това в ръцете ви не е ли Книгата за изгубените неща? — запитало момчето. — Чух, че съдържала различни знания, може би и магия. Вярно ли е?
Кралските очи светнали.
— О, да, точно така, много вярно. Ще ти я подаря в мига, когато ти предам трона и короната. Това ще бъде моят подарък на коронясването. С нейна помощ можеш да заповядваш на Гърбушкото да изпълнява волята ти, а той ще трябва да се подчинява. Веднъж щом станеш крал, аз повече няма да имам нужда от нея.
За миг монархът сякаш съжалил за казаното. Пръстите му погалили кориците на книгата, плъзнали се по разнищената подвързия, опипвайки разпокъсаните места. Жестът бил нежен, сякаш живо същество галел, като че сърцето му е в това томче.
— А с вас какво ще стане, щом аз поема короната? — запитал отново Дейвид.
Кралят извърнал очи, преди да отговори.
— Аз ли? О, ще си намеря някое тихичко местенце и ще се порадвам на новата си свобода. Пък може да отскоча до нашия си свят да видя какво е новото, какво е старото.
Думите обаче звучали кухо, фалшиво, а гласът потрепвал под тежестта на угризенията и лъжите.
— Вижте, аз зная кой сте — изведнъж рекъл Дейвид.
Кралят едва не подскочил, примигал и се навел напред на трона, вперил широко отворени очи в него.
— Какво, какво каза?
— Зная кой сте — повторило момчето. — Джонатан Тълви се казвате. Името на осиновената от родителите ви сестричка е Ана. Вие сте ревнували от нея, когато се появила в дома ви, и тази ревност никога не ви е напускала. Тогава се явил и Гърбушкото, обещал ви разни неща, живот без нея и вие сте я предали. Подмамили сте я да ви последва през входа във вкопаната градина и сте я довели тук. Гърбушкото я убил, изял сърцето й, душата й затворил в стъкленица. А книгата в скута ви не съдържа никаква магия, само разни ваши спомени и детски тайни. Вие сте един тъжен, зъл старец. Можете да си запазите за вас и трона, и кралството. Аз не го искам. Изобщо нищо не искам от вас.