Още последната дума не доизрекъл и гоблените зад кралския трон се раздвижили. Показала се голяма вълча глава с хищно разтворена паст. Сивата сянка раздрала висящата на стената материя и полетяла към най-близкия страж. Зъбите изщракали и войнът рухнал мъртъв с разкъсано гърло. Сред гъста градушка от пуснати от стражите по балкона стрели звярът надигнал окървавена паст и надал силен, страховит вой, който разтърсил двореца. В следващия миг паднал с прободено сърце, но след него нахлули още и още вълци, докато гобленът се свличал на пода сред облаци прах. Сивчовците нападали тронната зала — най-лоялните на Лерой войници, а и най-свирепите сред четирикраките му последователи. Зазвучали бойни рогове, от страничните врати изскочили множество кралски войни и люта битка започнала. Свистели мечове, летели стрели и копия, вълците налитали стръвно, търсещи пробив сред кралските гвардейци. Скоро подът се покрил с трупове, а кръв имало навсякъде — големи локви, пръски по стените, поточета в улеите между големите плочи на настилката. Воините образували защитна кръгова преграда пред вратата на тунела, но той бълвал все повече и повече зверове, а умората на воините и численото превъзходство на вълците си казвали думата.
Гърбушкото посочил с ръка ожесточеното меле на битката.
— Виждаш ли? — викнал той високо. Никакъв меч няма да те спаси. Само аз мога да го направя. Кажи името и за секунда ще те изведа от тук. Казвай, иначе загиваш!
От тунела вече излизали и черни, и бели вълци. И цялата тази жестоко настървена и гладна до смърт сбирщина яростно напирала и все повече отблъсквала назад кралските гвардейци. Някои зверове преодолели съпротивата и нахлули в странични коридори и стаи. Кралят скочил от трона и ужасено гледал как стената войници бавно отстъпва назад към трона. Изневиделица се появил Дънкан, последван от шепа гвардейци.
— Елате, Ваше Величество — викнал той. — Трябва да ви изведем оттук!
Кралят обаче се извърнал към гърбатия и гневно кряскал:
— Ти си ни предал! Всички тук си ни предал!
Но Гърбушкото не му обърнал внимание, продължавайки да увещава Дейвид.
— Името! — повтарял той. — Казвай името!
В същия миг зад него вълците разкъсали кръговата отбрана, а от тунела изскочили и няколко двукраки лупи със саби. Повеждайки неголям отряд едри вълци, те се опитвали да отворят коридор сред биещите се в тронната зала, за да стигнат до портите на замъка.
Тогава се появил и самият Лерой. Огледал ожесточената касапница и труповете, сетне и трона. Неговият трон! Вирнал глава и надал ужасяващ триумфален вик. Сетне налетите му с кръв очи намерили краля и той се втурнал към него, а с него и няколко сивчовци. Пътят им пресякъл Дънкан, замахвайки с големия си меч, отсякъл главата на първия. Започнала нова битка около трона, но воините били малцина, а и уморени. Гвардейският предводител викнал през рамо:
— Бягайте, Ваше Величество, спасявайте се!
В същия миг паднал с разкъсано гърло, а вълците вкупом наскачали отгоре му. Кралят бръкнал под мантията, в ръката му се появил красив позлатен кинжал и той пристъпил към Гърбушкото.
— Мръсно същество! — с разтреперан от гняв глас креснал той. — След всичките ти интриги и злини, въпреки че направих каквото искаше, ти отново ме предаваш!
— Нищо не съм те карал насила, Джонатан — отвърнал Гърбушкото. — Каквото си направил, направил си го, защото си искал. Никой не е в състояние насила да те накара да вършиш злини. Злото си е в теб, ти си откликвал на своя вътрешна потребност. Такива са човеците. Носят злото в себе си, то ги подтиква да постъпват жестоко.
Извадил своя си кинжал и замахнал към краля, а той залитнал и почти паднал. Бърз като светкавица, Гърбушкото се обърнал да хване Дейвид. Но момчето го изпреварило и нанесло удар с меча. Той отворил рана в гърдите на гърбатия, замирисало зловонно, но кръв не потекла.
— Сега ще умреш! — ревнал Гърбушкото. — Последен шанс имаш — казвай името!
И въпреки че залитал, отново опитал да залови момчето. То замахнало с меча, не улучило, а гърбатият успял да го хване за ръката и ноктите му се забили дълбоко в кожата. Наред с болката Дейвид веднага усетил и особено замайване, както при отравяне. Болката тръгнала по вените, кръвта му сякаш замръзнала, мечът се изплъзнал от изтръпналите му, безчувствени пръсти. Загубил представа къде се намира, опрял гръб на нещо, а в следващата секунда забелязал приближаването на Лерой към краля. Монархът замахнал с кинжала, но лупът го ударил със сабята и острието звъннало на каменния под.