Човекът вълк се замислил над думите на Дърваря, а в същия миг Дейвид, скрит зад гърба на едрия мъж, извадил ключа и протегнал ръка към вратата.
— Ако връзка между нас наистина няма — рекъл звярът ехидно, то значи съвестта ми е чиста.
Тогава се извърнал към смълчаната глутница и изревал:
— Хайде, братя, дойде времето да се нахраним.
Дейвид вече отключвал, а човекът вълк току приклякал, готов за скок.
Внезапно се чул предупредителен вой, идвал от вълка часовой на пост на края на гората. Животните и техният водач мигом извили глави в същата посока, усетили опасността. Вниманието им се отвлякло за миг, а Дейвид рискувал и макар че ръката автоматично завъртяла ключа, очите му се насочили към крайните дървета. Там се случвало нещо извънредно странно. Змиевидни зеленикави форми се прокрадвали сред дърветата, увивали се около дънерите. Най-близкият до тях вълк побягнал с уплашено скимтене, но от недалечния клон се стрелнало нещо, подобно на челен бръшлянов филиз, увило се в плътна примка около врата му и с лекота го повдигнало във въздуха. Разтресло го здраво, отнесло го още и още нагоре. Примката се стягана и го задушавала, звярът уплашено виел и ритал с крака, но гласът му бавно затихвал.
В следващия миг сякаш цялата гора оживяла, отвсякъде като пипала на смъртоносен гигантски октопод се заизвивали същите змиеподобни зелени филизи. Ловели вълците и човеците вълци — кого за краката, кого за муцуната или врата. Извивали се около тях и бавно ги задушавали, докато животните губели сили, за да се отпуснат напълно безпомощни на земята. Зверовете се опитвали да се борят, хапели, злокобно щракали с челюсти, грозно ръмжали, но били напълно безпомощни срещу този враг. И скоро оцелелите предпочели да се оттеглят и позорно да избягат.
Дейвид отворил вратата в мига, когато близкият до тях водач въртял глава наляво и надясно, разкъсван от съмнения дали да ги нападне, или да се спасява с бягство. Същите змиевидни ластари пълзели вече и насам, извивали се около лехите на зеленчуковата градина и приближавали, макар и бавно. Водачът хвърлил бърз поглед към Дърваря и с последно яростно изръмжаване се извърнал, за да побегне на юг. Междувременно Дърваря и Дейвид успели да влязат и да затворят вратата след себе си, скривайки се на безопасно място в къщурката. А отвън долитали отчаяните ревове и вой на умиращите зверове, чиито другари се спасявали с позорен бяг.
IX
За лупите и за това как те се появили на белия свят
Дърваря залостил вратата здраво, сетне се захванал да подрежда пъновете и да разпалва огън. Скоро в огнището заиграли весели пламъци, а в помещението полазила приятна топлина. Дейвид се приближил до прозореца с дебелата решетка и надникнал навън, колкото да забележи отсъствието на вълците. Дърваря се държал съвсем естествено, усмихвал се и с нищо не показвал да е разтревожен от случилото се преди малко. Всъщност бил забележително спокоен и това спокойствие постепенно започнало да се предава и на момчето. То съзнавало, че е нормално да е ужасено и травмирано, защото все пак случилото се не било никак нормално. Среща с говорещи изгладнели вълци, които искат да те изядат, нападение на жив бръшлян, търкаляща се в нозете ти овъглена, нахапана от остри зъби глава на германски самолетен картечар. Да, това никак не е малко, нали? Но вместо да е рухнал психически, сега Дейвид бил само донякъде удивен и доста любопитен.
След малко пръстите на ръцете и краката му изтръпнали и затрептели, носът му потекъл и той побързал да свали топлата връхна дреха на Дърваря. Носът си избърсал в ръкава на робата и веднага се засрамил от това. Тя и без това изглеждала съвсем овехтяла и на края на живота си, но пък в момента все пак била единствената му връхна дреха, затова не било разумно, нито възпитано да се отнася по този начин с нея. Облеклото му се състояло от един пантоф, скъсано долнище на пижама и нейното горнище, което единствено било почти като ново.
На прозореца имало и вътрешни капаци с една-единствена хоризонтална цепка за гледане навън. През нея Дейвид видял как зелените филизи теглят труповете на мъртвите вълци към гората, а след някои от тях се точели кървави дири.