Но имало и жени, които идвали доброволно, защото сред тях се раждат и други, съблазнявани от мисълта да легнат с вълк.
Тези жени впоследствие изчезвали и повече никой не ги виждал живи, защото след време зверовете човеци се обръщат и срещу създателките си, за да ги разкъсат и изядат някоя лунна нощ.
Ето така се появили на белия свят лупите.
Дърваря завършил приказката, пък станал и отворил дъбовия дрешник в ъгъла до леглото. Оттам извадил риза като за Дейвид и панталони, те били въздълги, но като няма по-добро и такива вършат работа, нали? Дал му и обувки, малко по-широки се оказали, само че нещата се оправили с помощта на чифт дебели и топли вълнени чорапи. Обувките били кожени, личало, че не са носени от доста години. Дейвид се учудил — откъде ли са попаднали тук? Защото видно били момчешки, но когато запитал Дърваря, онзи извърнал гръб и премълчал, заемайки се да подрежда масата.
Вечеряли с хляб и сирене, сега Дърваря станал по-разговорлив. Разпитвал Дейвид надълго и нашироко как е влязъл в гората, откъде идва. Много неща му разказало момчето, но Дърваря не се интересувал толкова много от войната и летящите машини в Дейвидовия свят, колкото от самия него, от семейството и историята на майка му.
— Казваш, че си чул гласа й — обадил се по едно време Дърваря. — Но тя нали е мъртва, тогава как е възможно това?
— Не зная — отвърнал Дейвид. — Но тя беше. Сигурен съм, чувствам го.
Дърваря скептично поклатил глава.
— Жена тук не съм виждал. Много, много отдавна жена не е минавала по тези места. Но ако е тук, значи е влязла в нашия свят по друг път.
Сетне разказал на момчето някои неща за тукашните земи. Говорил му за краля, който царувал много отдавна, но напоследък губел контрол върху нещата, защото бил доста остарял, уморен и фактически превърнат в отшелник в собствения си крепостен замък. Съобщил му още неща за лупите, за стремежите им да завладеят господарството и да го управляват като човеци, за нови замъци, появили се в отдалечени части на кралството, за затънтени места, където се крият тъмни сили на злото.
Споменал и един вълшебник, измамник със странни неведоми сили, същество безименно, различно от всяко друго в кралството, защото дори и кралят се боял от него.
— Да не е един гърбат такъв? — внезапно запитал Дейвид. — Със закривена шапка и дълга крива брадичка, не е ли същият?
Дърварят удивено изгледал момчето и престанал да се храни, сякаш хапката му заседнала на гърлото.
— А ти откъде знаеш това?
— Виждал съм го — отвърнал Дейвид. — В спалнята ми у дома беше влязъл.
— Същият е — процедил Дърваря замислено. — Той краде и отвлича деца, те изчезват завинаги. Всякакви измамни трикове и бели го бива да прави, най-вече злини по този начин се забавлява. Така и злите помисли си удовлетворява.
Говорел тихо, с дълбока тъга и спотаен гняв, а Дейвид се зачудил — сигурно Лерой, водачът на лупите, не е бил прав? Може би Дърваря някога наистина е имал семейство, но му се е случило нещо действително лошо и е останал съвсем сам?
X
За измамните трикове, вероломството и похитените
Същата нощ Дейвид спал на леглото на Дърваря. То миришело на сушени плодове, шишарки и на животинските миризми, идващи от кожените дрехи и ботуши на стопанина. Самият той почивал на тежък стол край огнището с отпусната върху дръжката на брадвата ръка, а загасващите пламъци хвърляли гъвкави, тъжни сенки по лицето му.
Момчето дълго не успявало да заспи, въпреки че Дърваря го успокоявал: къщата е достатъчно здрава, никой не може да влезе насила в нея. Дори и цепките в капаците на прозорците се запушват нощем, а по средата на комина е поставена дебела метална пластина с пробити в нея мънички дупки — дима да пускат, но да спират всякакви опити на горските същества да проникнат по този път. Горите отвън тъмнеели тихи, привидно мирни, но това не било вярно — отвъд съвсем не царели истински мир и спокойствие. Дърваря обяснил на момчето, че нощем гората се променя. Материализират се недооформени създания на тъмни мисли, същества, пръкнали се дълбоко изпод земята, те завладяват леса, когато и сетната светлина си отива, а нормалните нощни животни се изпокриват кое, където види в неистов страх пред новите хищници. Защото който не успее да се скрие, умира.