— Глупости — възразила старицата. — Къде-къде по-едри от теб съм пекла в нея, пък само колко вкусни са ставали, да знаеш!
Сестрата поклатила глава със съмнение.
— На мен крайниците ми са дълги, а пък съм си и тлъстичка. Няма как да вляза тук. А напъхаш ли ме насила, ще се заклещя, сетне няма да успееш да ме извадиш, ще изгоря и язък ти за печеното.
Старата вещица сграбчила момичето за раменете, здравата го разтърсила.
— Излъгах се в теб — изсъскала тя. — Ти си едно глупаво, невежо хлапе. Ей сегичка ще разбереш, че ми е достатъчно голяма пещта.
И се покачила на нея, та си завряла главата и раменете в отвора.
— Виждаш ли? — обадил се глухо гласът й от вътрешността. — Тук място достатъчно за мен има, камо ли за дребосък като теб!
В същия миг смелото момиче се втурнало, с все сила изблъскало старицата навътре в сгорещяващото се пространство, затръшнало вратичката, спуснало резето отвън. Вещицата заритала, запищяла, но вече нямало начин да излезе — в собствения си капан веднъж попаднеш ли… Тогава момичето нахвърляло в огнището още и още дърва, а вътре старицата започнала да се пече. Крещяла и се вайкала, заплашвала детето с ужасни мъки и заклинания. А в същото време пещта била вече нагорещена до червено, мазнините, в тялото и започнали да се топят, още повече засмърдяло, на момичето чак лошо му станало. А вещицата се блъскала ли, блъскала в стените, месото и окапало от костите и накрая умряла в страшни, нечовешки мъки. Тогава с помощта на лопата момичето сръчно изринало жарта и разпалените дънери от огнището и ги разпиляло по целия под. Пуснало братчето си от клетката и за ръка го извело от къщата. И тя се разтопила, останал само коминът — почернял, да напомня за злите дела на вещицата. А децата вече никога не се завърнали на същото място.
В последвалите месеци момичето заживяло щастливо в гората. Построило навес, а с време той се превърнал в спретната къщурка. Вече се справяло с всички трудности на горското битие, а дните хвърчали и то все по-рядко си спомняло за стария живот. Не било така за съжаление с брат й — той бил нещастен и непрекъснато копнеел за старото, мислел как да се завърне при майка си. Изминала година и един ден той напуснал гората, за да намери пътя към майчиния дом, но там нямало никой. Майката и новият й мъж заминали някъде и никой не можел да му каже къде са отишли. Чудил се какво да прави, пък се върнал в гората, само че не и при сестра си. Завиждал и за лекотата, с която се оправяла във всичко, изпитвал неприязън към нея. По пътя попаднал на чудесно поддържана пътека и хванал по нея. Била разчистена от ниско надвисналите клони, корени и бодливи шубраци, а встрани се редели храсти със сочни малини и други дъхави плодове. Похапнал от тях и весело крачел напред, без да забелязва, че след всяка стъпка пътеката зад него просто изчезва, сякаш някакъв магьосник с вълшебен жезъл я изтрива от лицето на земята.
По едно време излязъл на поляна, а насреща му стояла красива къщурка, по стените, й растял бръшлян, пред вратата растели пъстри цветя, от комина се виел сивкав дим. Замирисало му на прясно изпечен хляб, а на прозоречния перваз завита в кърпа изпускала пара топла питка. Вратата се отворила, показала се жена, весела и засмяна, каква то някога била и майка му. Махнала му с ръка за поздрав, па го поканила да влезе и той не отказал.
— Заповядай, заповядай — усмихвала се тя, — изморен ми изглеждаш. Голямо момче като теб с горски плодове не може да се засити, нали? На огъня ми гозбата ври, пък и мека постеля си имам — да си починеш колкото искаш. И да останеш колкото пожелаеш може, защото аз деца си нямам. Отдавна си мечтая син да си намеря.
Момчето захвърлило набраните плодове, а пътят зад него завинаги изчезнал. Последвал жената в къщурката, на огъня там в голям казан кипят вода, а до него на дебела касапска дъска лежал голям, добре наострен нож.
И повече никой нито го е виждал, нито чувал.
XII
За мостове, гатанки и за отблъскващата природа на троловете
Притъмнявало, когато Дърваря завършил приказката. Погледнал нагоре към небето, сякаш се надява да задържи падането на мрака за известно време, сетне изведнъж спрял, загледан в нещо. Дейвид проследил погледа му и какво да види? Високо горе над главите им, над големите корони на дърветата се виело нещо черно. Сторило му се също, че чува далечен грач.