Выбрать главу

— Два моста — два пътя — рекъл Дейвид, мислейки на глас, но се досетил, че е по-добре да си мълчи, преди да е стигнал до определено заключение.

Така или иначе троловете имали всички преимущества на своя страна, защо да им помага допълнително, издавайки хода на разсъжденията си.

Видимо уловката в гатанката била, че единият мост е опасен и би довел до гибел — било в острите нокти на харпиите, било от стрелите на троловете. И третата възможност не била много по-добра, избегнеш ли предните две, току-виж си се строполил на дъното на бездната, където също те очаква сигурна смърт. Дейвид си казвал, че всъщност и двата моста изглеждат достатъчно несигурни, но пък в гатанката би трябвало да има някаква истина и верен отговор — иначе защо ще е гатанка, нали така?

Единият казва истината, истината на другия е лъжа за тези строфи се досещал, вече ги бил срещал някъде, сигурно в приказка, само дето не можел да се досети в коя точно. Замислил се и изведнъж се усмихнал. Ами да! Единият е длъжен да говори истината, другият ще лъже — толкова било просто. Значи можеш да зададеш само един въпрос, съответно на единия от двамата: той или тя, защото Дейвид не бил сигурен кой е мъжки трол и кой женски — въпросът е кой трябва да говори истината. И тук имало познато от приказките решение, само че не можел да си го спомни.

Нощта вече падала, стъмвало се, а от гората долитал недалечен вълчи вой. Изглежда, зверовете наближавали.

— Трябва да побързаме — обадил се Дърваря. — Вълците са надушили следата.

— Не можем, преди да сме избрали моста — възразил Дейвид. — Не мисля, че троловете ще ни пуснат да минем, преди да сме го направили, а пък ако се опитаме насила и изберем грешния…

— Тогава изобщо няма смисъл да се безпокоим за вълците — довършил вместо него Дърваря.

— Има решение — промълвил Дейвид, все така замислен. — Зная, че има… само трябва да си го припомня… как ли беше?

Откъм гората вече се чувало дори и пращенето на съчките под множество крака. Вълците наближавали.

— Един въпрос… — промърморил Дейвид.

Дърваря подхвърлил брадвата в едната ръка, стиснал здраво дръжката, а с другата измъкнал дългия нож. Извърнал се е лице към гората, готов да посрещне каквото съдбата им поднесе.

— Сетих се! — възкликнал Дейвид, а по-тихо рекъл: — Дано не се лъжа…

Пристъпил към трола вляво. Той бил по-висок от другия и не миришел чак толкова зловонно, ако това изобщо означавало нещо.

Поел дъх дълбоко и се осмелил да заговори.

— Ако запитам другаря ти да ми посочи верния мост, кой от двата ще избере той? — обадило се момчето.

Настъпила тишина. Челото на трола се сбръчкало, чак пъпките по кожата му се спукали, та замирисали още по-неприятно. Дейвид не знаел откога съществува вторият мост или колко пътници са минавали досега, но имал усещането, че досега тролът не е чувал подобен въпрос. След малко, изглежда, се отказал да проумява Дейвидовата логика и посочил наляво.

— Значи е десният — обърнал се Дейвид към Дърваря.

— Откъде си толкова сигурен? — запитал той.

— Защото ако този, когото питах, е лъжецът от двамата, значи другият ще говори истината. Говорещият истината ще посочи верния мост, а лъжливият ще излъже. Тоест ако точният би посочил десния мост, значи лъжецът ще направи обратното — ще ни посочи левия.

Замълчал за секунда и добавил:

— Но ако този, когото запитах, е длъжен да казва истината, значи другият е лъжецът и би посочил кривия мост. И при двата случая този отляво е грешният мост.

И въпреки очевидно наближаващите вълци, обърканите, но враждебно настроени тролове и хищните крясъци на харпиите Дейвид не могъл да сдържи доволната си усмивка. Щастлив бил, че си спомнил гатанката и правилното решение. Точно както говорел Дърваря: някой си създава приказка, а Дейвид е част от нея, самата приказка обаче е съставена от различни елементи на други приказки. Нали е чел и за тролове, и за харпии, още цял куп други отколешни приказки, легенди и митове, а в много от тях има по един Дървар или герой с брадва.