— Ами на Седми какво му се е случило? — полюбопитствал Дейвид.
Настъпила неловка тишина.
— Значи за бившия другар Седми брат… — прокашлял се другарят Първи след малко, — … изобщо не говорим. Беше официално изключен от редиците на партията и съответно зачеркнат в документацията.
— Оказа се, че постъпил на работа при майка си — подсказал другарят Трети.
— Капиталист неден! — викнал другарят Първи, целият почервенял от справедлив гняв.
— Ами, хлебопекар — поправил го Трети.
Пристъпил до Дейвид и като се повдигнал на пръсти, зашепнал в ухото му.
— Сега вече не е разрешено да говорим с него. Забранено е също да купуваме от кифлите на майка му, дори и от вчерашните, дето се продават на половин цена.
— Чух те какво говориш! — сопнал се Първи и смръщено добавил: — Сами можем да си печем кифли. Няма нужда да пазаруваме от класови предатели и врагове.
— Ами, можем — отново възразил Трети. — Все не успяваме да ги докараме, твърди стават като тухли и Тя не ги харесва.
Тук вече всички навели глави, желанието им за разговор видимо се изпарило, нарамили инструментите и се наканили да потеглят.
— Трябва да вървим заявил другарят Първи. — Приятно ни беше да се запознаем, другарю. Ей, ти си наш другар, нали?
— Предполагам, че да — отвърнал Дейвид.
Не бил сигурен какво да отговори, обаче не му се искало отново да се кара с джуджетата. Но пък се досетил да запита:
— А при това положение кифли мога ли да ям?
— Само ако не са печени от бившия другар Седми брат… натъртил Първи.
— Или от майка му — капиталистката — саркастично добавил Трети.
Първи заканително размахал пръст пред носа на Трети, но отстъпил от твърдата позиция:
— Всеки другар има индивидуалната свобода да се храни, с каквото си иска — рекъл той уклончиво.
Сетне джуджетата потеглили в колона по един и напуснали пътя, за да хванат по тясна, водеща право към гората пътечка.
— Извинете — викнал Дейвид подир тях. — Само да запитам, не е ли възможно да прекарам нощта при вас? Само тази нощ. Загубих се и съм много уморен.
Другарят Първи брат се спрял и замислил.
На нея няма да й хареса — обадил се Четвърти брат.
— Да, но пък все се оплаква, че нямало с кого да си поговори колебливо се намесил Втори. — Току-виж й се оправило настроението… като види ново лице.
— Настроението казваш, а? Ще се оправи? — замислено издумал Първи и на лицето му се изписало изражението на дете, опитващо отказвания му отдавна най-любим сладолед.
— Прав си, другарю — кимнал той и се обърнал към Дейвид. — Добре, заповядай с нас. Ще те приемем.
Момчето благодарило, толкова добре му станало, чак да подскача от щастие му се приискало.
Докато крачел с новите си приятели, Дейвид успял да понаучи туй-онуй за тях. Поне така си мислел, защото всъщност не разбирал съвсем всичко, за което дърдорели те. А имало купища приказки от типа на „работническата класа е истинският творец на благата“, „средствата за производство трябва да принадлежат на работниците“, „принципните положения на Втория конгрес“, „историческите решения на Централния комитет“ и други такива. Разбрал само, че избягвали да говорят за тезисите на Третия конгрес, защото той завършвал с теоретичен спор — разбирай кавга — кой по принцип трябва да мие посудата.
Момчето се досещало коя може да бъде въпросната „Тя“, обаче решило, че е най-възпитано да запита. Просто за всеки случай. Така и сторило.
— С вас сигурно живее някоя дама? — обърнало се към Първи брат.
В същия миг всички разговори секнали, настъпила пълна тишина.
— Да, за съжаление — тихо отвърнал Първи.
— И със седмината ли? — продължавал да пита Дейвид.
Струвало му се много странно една жена да живее със седмина дребни мъже. Въпреки че знаело популярната приказка…
— Тя си има отделно легло — натъртило джуджето. — Няма туй-онуй, хър-мър.
— Разбира се, разбира се — изчервил се Дейвид, макар че не бил сигурен какво трябва да се разбира под „туй-онуй“ и „хър-мър“.
Сетне решил повече да не се обажда, но от устата му неволно се изплъзнал още един въпрос:
— Да не би Снежанка да се казва?
Другарят Първи рязко спрял на място, джуджетата от колоната се заблъскали едно в друго.