— Чакайте, чакайте — стреснал се Дейвид. — Златокосото момиче нали избягало от мечата къща и повече не се върнало там?
В следващия миг замълчал, защото джуджетата го загледали със съжаление, както се гледа малоумник.
— Ама какво? — запитало момчето несигурно.
— То много на попарата им налитало — назидателно казал Първи, потупвайки слепоочието си с показалеца. — И все не му стигала, подяждало ги, те все гладни оставали. И накрая им писнало — на мечките де. И край. А ти какво? „Избягало в гората и никога повече в мечата къща не са го виждали, ни чували“. Глупости! Как ли пък не.
— Ама вие какво? Убили ли са го момичето? — стреснал се Дейвид.
— Изяли са го — поучително потупал по челото си Първи. — Заедно с попарата. Ето това означава по нашите места изразът „и никога повече никой не го виждал, ни чувал“. „Изядено“ означава.
— Хм — навел глава Дейвид. — Ами тогава… какво ще значи „щастливо завинаги“?
— Че някой например са го налапали съвсем набързо, разбира се. — Късмет извадил, че дълго не са го дъвкали — отвърнал Първи брат и тъкмо пристигнали в къщата на джуджетата.
XIV
За Снежанка, която наистина се оказва доста неприятна личност
— Пак сте закъснели!
Ушите на Дейвид писнали при звука на този вик, долетял в мига, когато другарят Първи брат отварял вратата и напевно, угоднически повтарял:
— Ето ни и нас, ето ни и нас…
Дейвид помнел този напевен, неспокоен тон от ранните детски години, когато баща му, макар и рядко позакъснявал в местната кръчма и пред майка му се чувствал гузен.
— Я не ми нинаскай! — долетял разгневен отговор. — Къде скитосвате, бе? Умирам от глад! Застъргало ми е в тумбака, червата ми куркат!
Дейвид не бил чувал подобен глас досега. Женски бил, едновременно звучал в противоположни тонови степени — от най-плътно ниската до най-пискливата.
— Ууу, леле как куркат — писнал гласът отново. — Я само чуй!
И месеста бяла ръка се стрелнала някъде отвътре, сграбчила другаря Първи за рошавия мършав врат и го вмъкнала силом, само краченцата му се разлюлели във въздуха.
— Уф, ва — зафъфлил след малко гласът му и превръщайки д-то във в, а ч-то във ф, приглушено добавил: — Фувам, фувам.
Дейвид нарочно изостанал, пропуснал другите пред себе си. А джуджетата на обречени затворници заприличали, сякаш току-що са ги уведомили, че палачът има малко време за едно-две обезглавявания, преди да седне чая да си пие. Силно разколебано на прага — да влезе или не, — момчето обърнало глава назад към тъмнеещата гора и се питало дали пък не е по-добре да се върне и да рискува там, пък каквото ще да става?
— Я там вратата да затворите веднага! Какво ми се туткате?! — ревнал гласът. — Ченетата ми дзиндзиркат! Страшен студ.
Със съдбоносното чувство, че няма избор, Дейвид прекрачил прага и бързо затворил след себе си.
Сега вече зърнал собственичката на гласа: пред него стояла най-едрата, най-дебелата дама на света. Лицето й цялото нацапано с грим, косата й — черна, стегната със светла на цвят памучна панделка, устните й — огненочервени, чак пурпурни от червилото, а облечена в розова огромна рокля — същинска палатка, цял малък цирк да побере. Другарят Първи бил притиснат към многобройните й гънки, видимо с учебна цел — да опознае странните звуци, които издавал големият корем отдолу. Краченцата му висели безпомощно, току докосвайки пода. Роклята била нашарена с толкова много панделки, бастички, копчета и шнурове, че не ставало ясно кои имат практическа цел и кои са просто за украшение. Големите крака пък с мъка влизали в копринени чехли поне три размера по-малки от нужните, а множеството пръстени по ръцете й се губели, дълбоко впити в плътта.
— К’ъв си ти, бе? — викнала жената, съзирайки момчето.
— Гошти фодим — с мъка изфъфлил Първи.
— Ааа, гости водите значи, добре, добре — смекчила тона грамадната дама и захвърлила джуджето на пода като вече ненужна играчка, пък си погладила косата и извила устни в усмивка. — Е, защо пък не рекохте още в началото, така де? Тъкмо съм се издокарала с новата фуста, начервосала съм се значи.
С ъгълчетата на очите си Дейвид зърнал Трети да се навежда и шепне в ухото на Осми. Не чул всичко, но доловил няколко думи — „каквото и да е“ и „подобрение“. За беля и дамата ги чула и вероятно не ги одобрила достатъчно, защото ръката й се стрелнала и Трети получил няколко удара по главата.