— Вместо да остане тука и да оправи нашия — злобничко се изпуснал Трети, пък се изплашил и снижил, а Снежанка грабнала цепеница от огнището и го цапардосала с нея.
— Видя ли сега с к’ви мърлячи си имам работа? — оплакала се тя на Дейвид. — Вися сама тук по цял ден, а те копат в мините, пък като се върнат, трябва безкрайните вайканици да им слушам. И да ги питаш за к’во ли им е цялото копане! Така и така досега нищичко не са изровили.
Дейвид забелязал как джуджетата се спогледали, когато Снежанка изтърсила последните думи. Сторило му се, че Трети брат се подхилва и намига, а Четвърти го сритал в глезените и му изшъткал.
— И затуй трябва да се мотам тук с тия дребните и да чакам, докато моят принц се завърне — продължавала снажната дама. — Или да се надявам друг да мине и да ме вземе за жена.
Сетне Снежанка загризала нокътя на кутрето си, откъснала го, па го изплюла в огъня.
— Хей! — ядосала се тя внезапно. — КЪДЕ МИ Е ЧАЯТ, ПРОКЛЕТНИКО!
Цялата къщурка се разтресла от този мощен глас, затракали тенджерите, посудата и окачените по стените тигани. От тавана се отронил прах. Дейвид зърнал едно мише семейство ужасено да се измъква от дупката и панически да изчезва в пукнатина в стената.
— Аз кат изгладнея, малко се изнервям и ставам по-гласовита ухилила се Снежанка. — Така си е. А тоя заек малък ми се вижда…
Вечеряли тихомълком, ако, разбира се, изключим мляскането, сърбането, оригването и плюенето — звуци, долитащи изключително от Снежанкиното място на масата. Тя наистина се хранела здраво и погълнала ужасно количество храна. На бърза ръка свалила заешкото от костите и го излапала, сетне облизала пръсти и веднага посегнала към чинията на Шести брат, който я гледал безпомощно. С настървение се нахвърлила и върху хляба, като шумно изплюскала цял самун и половин буца миризливо сирене. Прокарвала ги с пиво, халба след халба, бързо унищожавайки голяма част от запаса, който джуджетата държали в навеса. Сетне се захванала с изпечения от Първи брат плодов кекс, замляскала апетитно и грубо започнала да ругае, когато неволно схрускала някаква костилка, отчупвайки част от един зъб.
— Казах ти да внимаваш какво слагаш, пък е и доста сух — прошепнал Втори на Първи, който само се чумерел и нервно преглъщал.
Когато на масата не останало нищо друго, освен посудата, Снежанка се изправила с мъка, залитнала и се строполила върху стола си край огнището, където веднага захъркала. Дейвид помогнал на джуджетата да раздигнат масата и да измият чиниите, сетне всички заедно насядали в ъгъла със запалени лули. Тютюнът им смърдял на непрани стари чорапи, а Първи предложил на момчето да си дръпне от неговата лула, но то отказало.
— Какво добивате в мините? — запитало ги любопитно.
Джуджетата се спогледали и захъмкали, някои се прокашляли и Дейвид забелязал, че всички отбягват погледа му. Само Първи брат изглеждал готов да отговори на въпроса.
— Ами въглища… и нещо като въглища — рекъл той.
— Нещо като въглища ли?
— Ами да, такова нещо. Всъщност дето е било някога подобно на каменните въглища.
— Камъчета бе — неохотно обяснил Трети брат.
Дейвид се замислил върху казаното и внезапно му светнало.
— Хм, искате да кажете скъпоценни камъни ли? Като диаманти например?
Джуджетата вкупом се нахвърлили върху него, затискайки устата му с длани.
— Никога не казвай тази дума на глас тук! Ама никога! Чуваш ли? — тревожно зашепнал Първи.
Дейвид закимал, а след малко домакините му се поуспокоили и го пуснали.
— Значи на Снежанка не сте казвали за тях, а? — усмихнал се той.
— Не сме — измърморил Първи. — Просто време не ни е останало да й кажем, нали, братя?
Другите закимали с глави.
— Не й вярвате, така ли?
— Че ти ще й повярваш ли? — запитал Трети брат. — Миналата зима, когато бяхме страшно закъсали с храната, Четвърти брат се събужда една нощ от болка в крака и какво да види — тя му гризе пръстите!
Четвърти за кимал с глава и тържествено се заклел, че това си е самата истина.
— Още нося белег. Ей на — честен кръст, гледай тук — рекъл той и показал ухапаното място.
— Ако загрее, че в мината има цяло имане, веднага ще ни вземе всичко — обяснил Трети. — И тогава ще бъдем още по-потиснати и експлоатирани. И още по-бедни.
Дейвид внимателно огледал вътрешността на дома. Нищо не говорело за някакво особено богатство, тъкмо напротив. Две стаи само имало — едната, в която се намирали в момента, а другата Снежанка я използвала единствено за лични цели. Джуджетата спели заедно в едно голямо легло в ъгъла край огъня — три от единия край, четири — от другия.