Выбрать главу

Първи брат уловил погледа му и започнал да обяснява:

— Ако я нямаше нея, бихме могли поне малко къщата да пооправим, да я постегнем, да я поукрасим. Но започнем ли да харчим пари за подобрения, тя ще се усъмни и тогава лошо ни се пише. Затова я държим така. Дори и друго легло не смеем да купим.

— Че никой ли не знае какво правите в мината? Няма ли други хора тук наоколо? Никой ли нищо не подозира?

— Ние на хората отдавна им говорим, че едва припечелваме — въглища продаваме, колкото да преживяваме. Иначе да копаеш под земята е работа тежка и никой не се наема с такава, освен ако не е сигурен, че ще забогатее. А щом си траем и не се фукаме, луди пари по скъпи дрехи и златни верижки не харчим…

— Или по легла например… — добавил Осми.

— Или по легла… — съгласил се Първи и довършил мисълта. — … Значи всичко си е наред. Лошото е, че вече стареем, време ни е по-леко да го караме… дето се казва по някое и друго удоволствие човек да си позволи…

И джуджетата скришом хвърлили бързи погледи към хъркащата на стола Снежанка, пък вкупом въздъхнали.

— Всъщност… надяваме се да намерим човек да ни отърве от нея… — признал след малко Първи брат.

— В смисъл да се ожени за нея ли? — веднага запитал Дейвид.

— Абе, то за такава работа ще трябва да е някой съвсем изпаднал… ама ние пък ще го компенсираме, така да се каже — добавил Първи. — Иначе си мисля, че всички диаманти на този свят, взети заедно, пак няма да са достатъчни да платиш някому да живее с такова зло. Ама пък ще му дадем достатъчно — колкото да облекчи по-голямата част от бремето, нали? Например да си купи истински голямо легло и златни запушалки за ушите, а?

Дейвид забелязвал, че на джуджетата вече главите им клюмат, ужасно им се доспало. А Първи брат взел подобна на остен дълга пръчка от ъгъла и неспокойно побутнал Снежанка с нея.

— Много мрази да я будим — обяснил той на момчето. — Така е по-безопасно…

И отново побутнал спящата с върха на пръчката. Нищо не се получило.

— Май ще трябва по-силно — обадил се Дейвид.

Следващия път джуджето направо я сръгало, а реакцията била поразителна. Снежанка изръмжала като разярен звяр, сграбчила импровизирания остен с две ръце и го завъртяла. Инерцията отпратила Първи във въздуха, той описал дъга и щял да падне право в огнището, само че навреме се усетил да пусне пръчката и се приземил в коша за въглища.

— Гррр… — отърсила се сънливо пробудената Снежанка. — Бррр…

Избърсала потеклите от устата й лиги с опакото на ръката, станала от стола и залитайки, се отправила към съседната стая.

На прага се извърнала и заканително наредила:

— Утре бекон с четири яйца. И парче салам… хм, я по-добре пет парчета.

Сетне затръшвала вратата, сгромолясала се върху леглото и незабавно потънала в дълбок сън.

Дейвид се свил на столче край огнището. Чувал гръмогласното хъркане на Снежанка отвъд вратата, а откъм джуджетата долитала по-тиха какофония от разнородни звуци като тихичко носово подсвиркване, прашна кашлица, сумтене и пуфтене. Не можел да прогони от съзнанието си една ослепително ярка картина: кървавите дири по земята, водещи към гората, Дърваря, размахал брадвата и ножа, Лерой и омразата в очите му. Съзнавал, че не е безопасно да остава с джуджетата повече от една-единствена нощ. Трябвало да продължи пътя. Да се опита да стигне до краля.

Не успявайки да заспи, станал от стола и се приближил до прозореца. Мракът бил гъст, плътен, навън нищо не се виждало. Заслушал се внимателно, нейде далече, далече се обадил бухал. Натрапчиво в главата му се въртяла и мисълта, че е тук, в този опасен свят, следвайки зова на майчиния глас. Но след онзи първи случай повече не го бил чувал. Дали няма да му се обади сега?

— Мамо — прошепнало момчето с копнеж, — ако си тук някъде, моля те, дай ми някакъв знак! Имам нужда от помощта ти. Как да те намеря, ако не ме насочваш?

Но отговор нямало. Само мрак и злокобна тишина.

Върнал се на стола, затворил очи. След малко сънят го надвил. Сънувал мансардната спалня у дома, баща си, новото семейство, но те не били сами в къщата. В съня му Гърбушкото се промъквал в коридора пред стаята на Джорджи. На прага се спрял и дълго време гледал заспалото дете, преди да напусне смълчаната къща и да се върне в своя свят.