По стените висели множество животински и човешки глави, всяка поставена на прикрепена към камъка дървена подложка. Сред първата категория имало сърнешки, вълчи, дори и една на луп — на видно място в центъра на лявата стена. Дейвид зърнал няколко на възрастни хора, сред тях изпъквали три мъжки. Повечето обаче принадлежали на деца — момчета и момичета, в очните им кухини искрели стъклени очи. В единия край на помещението се намирало огнище, до него тясно легло, пред съседната стена — малко писалище и един-единствен стол. А когато Дейвид успял да извие глава, в съседство забелязал кръгли пръстени и куки, на които висяло сушено месо. Не бил сигурен какво е — човешко или животинско?
Но тук над всичко друго доминирали две огромни дъбови маси, наистина толкова големи, сякаш били внасяни парче по парче и сглобявани в самата къща. Целите били омазани в засъхнала кръв, а от мястото си момчето видяло, че върху плотовете са монтирани метални окови, вериги, кожени ремъци за затягане. Встрани стоял висок дръвник с ножове, резачки, секири, хирургически инструменти, видимо стари във времето, но грижливо поддържани чисти и остри. Над масите на любопитно украсени рамки висели комплекти стъклени и метални тръби, някои тънки като игли, други дебели почти колкото Дейвидовата ръка.
На съседни лавици се виждали множество стъкленици и буркани от всякакъв вид и размер, някои пълни с прозрачна течност, други с части от човешки тела. Една от тях съдържала човешки очи и на Дейвид му се сторило, че го гледат като че са живи, сякаш отскубването им от орбитите не е отнело способността да виждат. В съседство зърнал женска ръка, на единия пръст с годежен пръстен, а по ноктите все още аленеел червеният лак. В трети буркан стояла половинка от човешки мозък, вътрешността обърната към евентуалния зрител и маркирана с червени карфички.
А имало и много по-страшни, неописуеми неща, още и още…
След малко момчето чуло стъпки — приближавали се към него. Ловецът се надвесил отгоре му — вече без кърпата на устата и със свалена качулка. Удивен, Дейвид разбрал, че го гледа лицето на жена с груба кожа и без грим, устата й — малка, свита и мрачна. Косата била прибрана в недобре затегнати плитки, в тях изпъквали бели и сребристи кичури, на места и съвсем черни косми. Заприличала му на козината на язовец. Докато се гледали в очите, тя разпуснала плитките, косата й се разсипала по раменете и гърба. Сетне клекнала, стиснала брадичката му с пръстите на дясната ръка, завъртяла главата му наляво и надясно, внимателно оглеждайки черепа. Сетне се заела да опипва и изучава врата, мускулите на ръцете и краката му.
— Ще свърши работа — доволно заявила жената след малко, повече на себе си, отколкото на Дейвид.
Оставила го да лежи на пода в същото състояние и се захванала да обработва главата на девойката сърна. През цялото време мълчала и така продължило чак докато завършила работата си много часове по-късно. Тогава се върнала при момчето, хванала го, както си бил завързан, и го поставила на ниско столче, откъдето можел да види резултатите на труда й.
Главата на девойката сърна била вече поставена върху подложка от тъмно дърво. Косата изглеждала измита и грижливо разпростряна върху целия дървен плот, като разлято златисто руно, вероятно залепено върху основата. Очите били извадени, заменени с овални зелено-черни топчета. Кожата изглеждала восъчна — обработена със специални препарати, а когато жената ловец потупала черепа с кокал четата на ръката, той глухо избумтял.
— Красива, нали? Какво ще кажеш? — запитала жената.
Дейвид поклатил глава, но не отронил и дума. Тази девойка сигурно е имала име, помислил той. Имала е майка и баща. Може би и приятел, когото е обичала и била обичана в ответ. Можела е да се омъжи и да ражда деца. Може би… Но сега всичко това вече било изгубено.
— Не си ли съгласен? — запитала жената. — Може би я съжаляваш? Но само помисли: ще минат години, тя ще остарее, ще погрознее. Различни мъже ще я използват за свои си цели. Вероятно ще ражда. Зъбите й ще изгният, кожата й ще се набръчка и повехне, косата й ще побелее и изтънее. А така, така тя винаги ще си остане млада и красива, не мислиш ли?
Жената ловец се навела към него, докоснала с пръсти бузата му и за пръв път се усмихнала.
— Скоро и ти ще станеш като нея.
Дейвид рязко извил глава в опит да избегне допира.
— Коя сте вие? И защо постъпвате по този начин?