— А защо именно кон?
— Още от малък съм чел много приказки, в които се разказва за едно митично същество на име кентавър — наполовина кон, наполовина човек. При него на мястото на конския врат се намира човешки торс, за да може в ръце да държи лък. То е красиво, бързо и е съвършеният ловец, защото в себе си обединява голямата сила и скорост на коня с уменията и интелигентността на човека. Гледах ви вчера на коня — много бяхте бърза, но не е същото, защото не сте в пълно единение с животното под вас. Например конят понякога може да се спъне и това ще ви изненада или ще направи неочаквано за вас движение, нали? Баща ми навремето яздил като момче и твърдеше, че дори и най-добрият ездач може да падне. Та си казвам, аз ако съм кентавър, това ще е върховното постижение, кон и човек едновременно, а на света няма плячка, дето да успее да ми се измъкне.
Ловджийката се замислила над тези думи, мълчала известно време, гледала лисицата, сетне Дейвид, пак зверчето, сетне момчето. Обърнала му гръб по едно време и закрачила към малкото писалище. Извадила лист и перо, започнала да рисува. От масата Дейвид съзирал, че чертае диаграми, изобразява фигури, човешки и конски форми. Явно било, че има окото и дарбата на художник. Момчето мълчало, наблюдавало я търпеливо, а когато по едно време погледнало лисицата, забелязало, че и тя върши същото. Така и двамата, обединени в неприятни предчувствия, изчаквали ловджийката да привърши работата си.
По едно време тя се върнала при масата и веднага затегнала колана върху свободната Дейвидова ръка. Той се изплашил, обхванала го паника. Изглежда, планът му не е проработил. Сигурно вече се кани да оперира: да отдели главата му от трупа и да я присади на дивото животно в клетката, за да създаде ново същество чрез болка, кръвопреливане и онзи чудодеен мехлем. Дали ще му отсече главата с едно движение? Може би ще го обезглави с помощта на секира? Или ще я отреже с триона? Виждал го недалеч от себе си. Дали ще му даде нещо за упояване, та да заспи като човек, а да се събуди като съвсем друго нещо? Или може би обича да предизвиква болка в другите? И докато пръстите й сръчно затягали поредния ремък, той понечил да изплаче, но някак си така и не му се отдало. Лежал, потял се, преглъщал страха си. И тази самодисциплина била възнаградена.
След като привършила, още един път проверила вратичката на лисичата клетка и безмълвно напуснала помещението. След няколко дълги минути Дейвид ясно чул тропота на конски копита. Звукът постепенно заглъхвал, явно ездачът се отдалечавал в гората. А Дейвид и лисицата останали насаме — две същества, които скоро вероятно ще се превърнат в едно.
По едно време момчето се унесло в сън. Събудил го шумът от завръщането на ловджийката и този път конските копита прозвучали съвсем наблизо. И наистина Дейвид с удивление видял вратата да се отваря и жената да влиза, водейки красивия жребец за юздите. Отначало се дърпал и извивал глава, но тя му заговорила тихо, тогава той я послушал и примирено пристъпил напред. Благородното животно видимо реагирало на миризмите в това голямо помещение, а в очите му се четял панически страх. Ловджийката го завързала за един от пръстените в стената, сетне закрачила към масата.
— Искам да направим сделка — рекла тя на Дейвид. — Доста мислих относно съществото, за което ти говореше — за кентавъра. Ти си прав: такова създание би било съвършеният ловец. И аз искам да стана точно такава. Помогнеш ли ми, давам дума да те освободя.
— Каква гаранция имам, че превърнете ли се в кентавър, няма да ме убиете и ще удържите на думата си? — усъмнило се момчето.
— Още сега ще унищожа лъка и стрелите и ще ти начертая карта как да се добереш до пътя. Но дори и да реша да те преследвам, какво мога да ти сторя без ловния си лък? По-късно, разбира се, ще си направя нов, но дотогава ти отдавна ще си напуснал гората. Освен това гарантирам, че върнеш ли се някой ден отново тук, ще те пропусна да минеш свободно в знак на признателност за онова, което си направил за мен.
Сетне се надвесила над масата и яростно зашепнала:
— Обаче откажеш ли ми, ще те съединя с лисицата и бъди сигурен, че няма да доживееш до вечерта. Ще те гоня из гората, докато паднеш от изтощение, тогава жив ще те одера, а от кожата ти ще си направя кожухче за зимата. Сам избери — живей или умри! Твоя воля.
— Да живея искам — рекъл Дейвид.
— Тогава сключваме сделката — рекла тя.
Лъкът и стрелите веднага хвърлила в огъня, а сетне начертала подробна карта на гората с указания за обратния път към пътя. Момчето тутакси я скрило под ризата си, а ловджийката започнала да обяснява какво трябва да направи. От конюшните донесла подобна на гилотина сложна машина с тежки, наточени като бръснач и задвижвани със система от въжета и скрипци остриета. Всичко това сръчно закрепила над масата и тя заприличала на операционна. Показала му къде ще легне тя самата, а той как да управлява системата, та да разреже тялото й на две. Обяснила също как се прилага мехлемът, и то максимално бързо, защото загубата на кръв можела да предизвика преждевременна смърт, преди тялото й да бъде съединено с конското. Добавила още указания кое как да стане и ги повтаряла, докато се убедила, че Дейвид ги е научил наизуст. Сетне се разсъблякла, взела тежка брадва и с умел удар отсякла конската глава заедно с шията. Шурнали фонтани кръв, но двамата бързо и обилно намазали мястото на отрязването с мехлема. Прерязаните съдове и обилно кървищата рана засъскали, задимели като изгорени, но кръвотечението спряло. Конското тяло лежало на пода, сърцето все още биело, в отрязаната глава очите неистово се въртели, а изваденият навън език висял безпомощно.