— Какво правите тук, гадини мръсни? — ревнала тя. — Марш оттук! Махайте се, връщайте се по гадните си дупки!
Но звероподобните същества мълчали и все така тромаво и вкупом пристъпвали напред с вперени в нея очи. Тогава ловджийката вдигнала лице към Дейвид и той разбрал, че тя е много изплашена.
— Моля те, върни ме обратно вътре — задавено замолила тя. — Бързо, преди да са стигнали до мен. Прощавам ти за всичко, което направи. Свободен си да си ходиш. Само не ме оставяй тук сама с… тях!
Дейвид поклатил глава. И отстъпил встрани тъкмо когато наближило първото момчешко тяло с катерича глава и гневно, ситно тръпнещи ноздри.
— Не ме изоставяй! — изпищяла жената.
Вече била почти заобиколена и безсилно размахвала ножа срещу настъпващите нейни жертви.
— Помогни ми! — креснала тя отново. — Моля те, помогни!
В този миг звероподобните едновременно се нахвърлили върху нея. Задърпали, загризали, заскубали, заудряли, кой, както и с каквото може. А Дейвид обърнал гръб на грозната гледка и побягнал в гората.
XVIII
За Роланд
Много часове се скитал в нея в опит да следва нарисуваната от ловджийката карта. На нея били указани пътеки, вероятно отдавна обрасли и изгубени за пътника или пък никога не съществували. Посочените също там каменни грамади, векове наред използвани като примитивни пътепоказатели, често се губели в буйна зеленина, покрити с гъст мъх и скрити за очите, други пък разрушени от агресивни животни или отмъстителни пътници. Затова Дейвид бъркал пътя, връщал се назад отново и отново, налагало се да разчиства шубраците с помощта на меча, за да открива знаците. Често се питал дали ловджийката нарочно не му е нарисувала фалшива карта, с цел да го обърка, за да се загуби безвъзвратно и да бъде една от първите й жертви, когато тръгне да ловува като кентавър.
По едно време дърветата се поразредили и внезапно в далечината съзрял тънка бяла линия. Затичал с все сила и не след дълго запъхтян излязъл на края на гората. Отвъд се виждал и белият път. Иначе нямал представа къде точно се намира: дали е близо до мястото, където се разделил с джуджетата, или далеч от него? Но не давал и пет пари, важното било, че се измъкнал от горските капани и отново бил на водещия към кралския замък друм.
Тръгнал по него и вървял, докато бледото зарево на този доста тъмен свят започнало да се губи. Смущаващо било това явление — отсъствието на нормална дневна светлина. Потискало го, натрапвало му тъжни мисли, ето и сега се чувствал угнетен, с десеторно по-мрачно настроение от нормалното за обстоятелствата. Седнал на една скала, захапал коматче сух хляб, похапнал и малко от сушените плодове — дар от джуджетата. Така се подкрепил, починал си колкото могъл, за да възстанови силите си, пък се навел и до насита пил от бистрото поточе, което се виело покрай пътя.
В съзнанието му се мярнала картина от дома. Високата къща, градината, околната гора. Какво ли правят баща му и Роуз? Сигурно са вече силно разтревожени за него. Дали ще се досетят да надникнат във вкопаната градина? Може би, ако изобщо нещо е останало от нея. Помнел ясно горящия бомбардировач, пламъците, осветили нощното небе, и отчаяния рев на моторите на летящото надолу чудовище. Сигурно при сгромолясването е разорало земята, обърнало всичко наопаки, разхвърляло тухли, камъни и самолетни отломки във всички посоки. Вероятно е запалило и околните дървета. А входът към тукашния свят? Може би и той е унищожен от експлозията? И баща му никога няма да научи какво точно е станало и къде е бил синът му, когато всичко това се е случвало. Представил си ровещи се в останките на свалената машина мъже и жени — търсят овъглените тела на жертвите, страхуват се, че сред тях ще открият и едно по-дребно от останалите…
А не за пръв път го безпокояла и друга мисъл — дали постъпва правилно, като се отдалечава все повече и повече от онази първа гора, мястото на влизането му в този свят? Ами ако баща му или някой друг успее да мине по същия път и тръгне да го търси? Дали ще попадне на същото място? Дърваря бил повече от сигурен, че верният път води към краля, но пък него вече го нямало. Сам не успял да се спаси, провалил се и в стремежа да защити Дейвид до край. И сега той е сам.