На моста имал късмет, но дали ще бъде така и при следващата среща? Сам си отговарял — едва ли. А сам пътник винаги е подложен на риска да стане жертва и да го сполетят какви ли не злини, като например коварните намерения на ловджийката.
— Добре тогава, ще дойда с вас — решил Дейвид. — И ви благодаря.
— Хубаво — усмихнал се конникът. — Името ми е Роланд.
— Моето е Дейвид. Вие рицар ли сте?
— Не, воин съм, нищо повече.
Тогава Роланд протегнал ръка, хванал Дейвидовата и го вдигнал като перце от земята, та го поставил зад себе си на гърба на коня.
— Изглеждаш ми уморен — рекъл Роланд. — Мога да си позволя да уроня мъничко достойнството си, споделяйки коня си Вейлантиф с оръженосеца. Всъщност това е кобила на име Сцила.
Лекичко сръгал конските хълбоци с пети, потеглили в тръс. Дейвид не бил свикнал да язди и задните му части се натъртили от постоянното и болезнено подрусване. Но по-късно Сцила препуснала и тогава момчето наистина се насладило на ездата — нов за него опит. Струвало му се, че се носят вихрено, все едно летят над пътя, защото Сцила преодолявала разстоянията с необичайна лекота, копитата й ритмично потрепвали по настилката. И за пръв път от тръгването на път с Дърваря Дейвид си казал, че може би вълците не са чак толкова страшни.
Така яздили известно време, а пейзажът наоколо започнал да се променя. Забелязали, че тревата е почерняла, обгорена, повърхността на почвата разкъсана от ями, досущ като от експлозии. Дърветата тук и там били изсечени, стволовете им със заострени краища използвани за укрепления. Изобщо личало, че е имало трескави опити за създаване на отбранителни съоръжения срещу някакъв нападател. Части от брони и ризници се търкаляли по земята, наред с очукани от силни удари щитове и мечове. Всичко говорело за голяма битка, само че никъде не се виждали трупове на загинали войни, макар че по земята имало кръв, а калните ями и локви по бойното поле също многозначително аленеели.
А в самата му среда се намирало нещо много странно, очевидно нямащо място тук. Сцила се спряла, запънала копита, сетне силно ударила с едното, давайки на господаря си ясен знак, че се страхува и не желае да продължи напред. Дори Роланд се загледал в необичайния предмет с известно опасение. Що ли за чудо е тази метална грамада? Дейвид обаче веднага го познал.
Пред тях стоял танк — модел „Марк V“4, реликва от Първата световна война. Тантурестото му на вил 57-милиметрово оръдие грозно стърчало от левия купол, иначе никакви отличителни знаци по бронята нямало.
— Какво е това? — запитал Роланд.
— Танк — отвърнало момчето.
Съзнавало, че е трудно да се обясни естеството на такива непознати по тази земя неща, затова добавило:
— Значи бойна машина, хм… все едно голяма, покрита талига, в която могат да влизат и пътуват войни. А това — показало с ръка оръдието — е нещо като топ.
Сетне се покачило върху танка, използвайки за опора главите на нитовете. Люкът на квадратния купол бил отворен, момчето надникнало във вътрешността. Виждали се различни системи, спирачките и скоростите до седалката на водача, част от лостовете за управление на мощния двигател марка „Рикардо“, но хора нямало. Застанал на върха на танка, Дейвид огледал околността, но никъде по разкаляното поле наоколо не видял следи от гъсеници. Как ли се е появил този „Марк V“ тук, сякаш от небето паднал? — питал се той.
Слязъл обратно, като накрая скочил направо върху земята, разпръсквайки рядка кал и струйки мътна вода. Панталоните му веднага се зацапали с кал и кръв — сериозно доказателство, че наистина се намират на бойно поле, където мнозина трябва да са били ранени и убити.
— Какво ли се е случило тук? — запитал той Роланд.
Конникът помръднал на седлото, все така неспокоен в присъствието на непознатото му бойно съоръжение.
— Не зная — отвърнал той. — Така както изглежда, тук е имало сражение. И то неотдавна. Във въздуха подушвам кръвта, но не виждам труповете на загиналите. А пък ако са били погребани, тогава къде са гробовете?
Внезапно зад тях се обадил глас:
— Не гледате там, където трябва, пътешественици. На полето трупове няма. Те са… на друго място.
4
Танк английска верижна конструкция, модел 1917 г., с двигател 150 к.с. и странични куполи. — Бел.прев.