А Гърбушкото твърдял, че може да оправи нещата, да върне и майка му, да ги отведе у дома. Само срещу някаква малка услуга. И Дейвид се питал каква ли ще да е тя? Междувременно Роланд пришпорвал Сцила и тримата летели напред.
В същото време нейде на запад, надалеч от погледите и ушите им, в нощния въздух хорово се извисил триумфален вой.
Вълците току-що намерили нов мост над бездната.
XIX
За Роландовата приказка и вълка съгледвач
Роланд не искал да спират на открито през нощта, не бивало и да отлага задачата си, безпокоял се още и за това, че вълците ще потърсят момчето. И все пак Сцила се уморявала все повече, също и Дейвид, който бързо отпадал и вече едва се държал на седлото. В същото време стигнали до развалините на прилична на църква постройка и Роланд се съгласил там да направят почивка за няколко часа. Обаче въпреки студа огън да запалят не позволил, дал на момчето одеяло да се завие, а сетне му разрешил да глътне малко от съдържанието на сребърната си манерка. То изгорило момчешкото гърло, но след малко приятна топлина се разляла по цялото му тяло. Изтегнало се на земята и се загледало в небето през пробития покрив. Над тях се издигали останките на камбанария, а църковните прозорци зеели празни като мъртвешки очи.
— Новата религия — продумал Роланд пренебрежително. — Кралят се опитваше да разпространява вярата сред поданиците си. Докато все още имаше волята да го направи и, разбира се, силата да я наложи.
— А вие в какво вярвате? — запитал Дейвид.
— Аз ли? Вярвам в онези, които обичам, в които имам доверие. Всичко останало е суета и глупости. А този бог е толкова празен, колкото и църквата му. Следовниците му обичат да казват, че на него дължали къде що имат сполука, обаче остави ли ги да страдат, извръщайки гръб на молитвите им, запяват друга песен — че той стоял над човешкия разум — и отново се прекланят пред волята му. Хайде сега кажи ми — какъв бог е това?
Роланд говорел с такъв плам и горчивина, че момчето се замислило. Може би в началото воинът е последвал новата религия, а сетне му се е случило нещо лошо и тогава я е отхвърлил? Дейвид можел да разбере подобно състояние, нали и той посещавал църквата седмици и месеци наред след майчината смърт, слушайки свещеникът да говори за господ бог и безбрежната обич, която храни към чедата си. И тогава му било изключително трудно да сложи равенство между този бог в устата на свещенослужителя и онзи, който позволил майка му да умира бавно и болезнено.
— А кого обичате? — запитало момчето след малко.
Роланд обаче се престорил, че не го чува, и на свой ред му задал въпрос.
— Разкажи ми за твоя дом. За близките ти. Хайде да говорим, за каквото и да е, само за лъжливи божества да не е.
Тогава Дейвид заговорил за майка си и баща си, за новия дом, за вкопаната градина, за Джонатан Тълви и старите му книги. За мига, когато чул майчиния глас и го последвал, за да се озове в този чужд свят. Накрая и за Роуз, и появата на Джорджи. И както говорел, не съумявал да тушира в гласа си нотките на омерзение спрямо втората си майка и нейното дете. Усещал го и се срамувал от себе си. Струвало му се още, че се държи като дете пред този мъжествен воин, и това още повече го притеснявало.
— Лоша работа, наистина много ти се е насъбрало — кимнал състрадателно Роланд. Много си изгубил, но в същото време може би и много си спечелил. Било ти е отнето, но ти е било и дадено.
Повече не казал и дума, защото се опасявал момчето да не помисли, че му чете морал. А сетне се облегнал на сваленото от Сцила седло и му разказал приказка.
Имало едно време — един стар крал и той врекъл сина си за съпруг на княгиня в далечно господарство. Дошло време да изпълни обещанието си, тогава повикал принца, прегърнал го и му дал златна чаша, която се предавала от баща на син вече много поколения в династията. Ето, рекъл му той, това ще е част от зестрата, която ще отнесеш на княгинята. Тя е също и символ на връзките между нашето и нейното семейство. Сетне посочил един от доверените слуги и му заръчал да съпровожда младия принц навсякъде по пътя и да се грижи за нуждите му. И така двамата потеглили на далечно пътуване към земите на княгинята.
Дълги дни и седмици пътували, а една нощ слугата, който много завиждал на принца, откраднал чашата, докато другият спял, сетне се пременил в най-хубавите му дрехи. Когато принцът се пробудил, слугата с гол в ръката меч го заплашил, че ще убие и него, и най-скъпите на сърцето му, сетне го насилил да се закълне, че ще мълчи за случилото се, а от този ден двамата ще си разменят ролите. И така, принцът се превърнал в слуга, а слугата в принц. Сетне отново потеглили и след дълго пътуване пристигнали в двора на княгинята.