Там лъжливият принц бил посрещнат с големи почести и уважение, а на слугата поверили да пасе прасетата. Това станало, защото мнимият кралски син набедил истинския пред принцесата, че е мързелив, непокорен, лош и на него вяра не може да му се има. Тогава тамошният крал и баща на княгинята наредил чистокръвният принц да се грижи за свинете и да спи при тях в калта. А самозванеца поканили в палата. Там го хранели с най-отбраните ястия, дали му най-меката постеля.
След време кралят, който бил мъдър и добър владетел, чул царедворците да говорят прекрасни неща за новия свинар. Какви чудесии маниери имал, какво благородно поведение към околните, каква кротост се излъчвала от него. Как само добре се грижел за животните и още, и още, все хубави приказки. Любопитен бил кралят, па взел и отишъл на място — с очи да види що за човек е този свинар. Приближил се и му наредил да разкаже, за себе си — какъв е, що е. Истинският принц обаче бил обвързан с дадената насила клетва и отвърнал, че не може да изпълни заповедта. Ядосал се кралят, току кипнал, не бил свикнал на неподчинение. Тогава истинският кралски син паднал пред него на колене и рекъл:
— Кралю честити, клетва съм давал да не казвам никому истината за себе си, иначе ме очаква смърт. Моля ви, простете ми, Ваше кралско величество, защото противно на волята си показвам към вас неуважение. Но сам знаете, че мъжката дума трябва да тежи и да обвързва, защото човек без чест е по-лош и от животно.
Кралят бил удивен от умните думи, замислил се, сетне му отвърнал така:
— Виждам, че тайната, която криеш в себе си, те мъчи и сигурно ще ти стане по-леко, ако я споделиш с някого. Ще ти дам съвет: щом не можеш да я повериш на човек, изречи я на глас късно тази нощ пред изгасналото огнище в помещението на слугите. Сигурен съм, че сетне напълно ще ти олекне.
Принцът се вслушал в съвета и постъпил точно така, а кралят се скрил в пространството зад огнището и чул цялата истина. На другата вечер дал разкошен пир по повод на предстоящата сватба, която пък била насрочена за следващия ден. Поканил истинския принц на пира, само че му наредил да дойде маскиран, и го настанил отдясно на трона. Отляво поставил самозванеца, комуто по-късно казал:
— Решил съм да те поставя на едно изпитание, то е проверка за благоразумие и справедливост. Ако, разбира се, приемеш.
Мнимият принц с готовност се съгласил, тогава кралят разказал приказка за самозванец, който се подставил за друг човек в стремеж да сложи ръка на богатствата и привилегиите му. А лъжливият кралски син бил така арогантно сигурен в позициите си, че направо не успял да разпознае кралската уловка и факта, че приказката визира самия него.
— Сега да стигнем до същността — продължил кралят. — Ти как би наказал такъв човек?
— Ще заповядам гол да го съблекат, в бъчва да го затворят, а в нея да набият големи клинци с остриетата навътре. Сетне да я вържат за впряг от четири врани коня и да ги подгонят по улиците, докато от него нищо не остане.
— Е, ти сам си определи наказанието — усмихнал се кралят. — Така да бъде!
Тогава истинският принц заел полагаемото му се място и с княгинята се оженили. Яли, пили и се веселили, пък живели щастливо и честито до най-дълбоки старини. А самозванецът бил затворен в бъчва, както сам си пожелал, и клинците го накълцали на парчета. Но никой не го пожалил, пък и името му било бързо забравено.
Роланд изрекъл последните думи и се загледал в Дейвид.
— Е, какво ще кажеш за приказката ми?
Дейвид се замислил, чак челото му се сбърчило.
— Струва ми се, че съм чел подобна — отвърнал той. — Само че в нея ставаше дума за една принцеса, а не за принц. Но пък краят май беше същият.
— А той хареса ли ти?
— Като дете — да, понрави ми се. Тогава си рекох, че наистина точно такава съдба заслужава самозванецът. Винаги ми харесваше, когато лошите ги наказват.
— А сега харесва ли ти?
— Сега наказанието ми се струва много жестоко.
— Но лъжливият принц би постъпил точно по този начин, ако е имал възможността да го направи, нали?