Съгледвачът знаел още неща, неизвестни за Роланд и Дейвид. На първо място след прекосяването на бездната вълците спрели, за да изчакат подкрепления. Пристигали още и още техни събратя, за да се присъединят към големия поход срещу кралския замък. Задачата си — да открие момчето — съгледвачът получил лично от Лерой. При възможност — залови ли го веднъж — трябвало да го отведе обратно при глутницата, където водачът да се разправя с него. Ако това се окаже трудно, налагало се да го убие и да отнесе на водача само някакво доказателство — да речем, главата му. Но съгледвачът вече бил взел най-изгодното за себе си решение — ще убие хлапето така или иначе, достатъчно ще бъде да отнесе главата. А с трупа ще се нахрани отлично, защото отдавна му се похапвало човешко месце.
По-късно вълкът отново попаднал на момчешките дири край бойното поле. Там чувствителният му нос подушил нещо непознато, то като че го жилнало в муцуната, а от очите му потекли сълзи. Гладният до смърт разузнавач дълго глозгал увисналите по дърветата човешки кости. Разтрошавал ги с яките челюсти, изсмуквайки костния мозък, и сега гладът му бил донякъде задоволен, както никога от месеци наред. И с подновена енергия последвал конската миризма, пристигайки при развалините тъкмо навреме, за да види как потеглят момчето и спътникът му, едрият мъж в доспехи.
С масивните си, извънредно яки задни крака вълкът бил в състояние да скача надалеч и нависоко. Умеел да се нахвърля върху ездач, немалко хора бил събарял от конете им. Бута ги с тежкото си тяло, поваля ги на земята, а там острите зъби намират гърлата им с лекота. И сега не се очертавали особени трудности. Ще скочи отзад, да свали момчето едва ли ще бъде трудно. Ако прецени скока добре, ще го повали и разкъса, преди още мъжът отпред да е разбрал какво точно се е случило. Сетне ще побегне, а ако другият реши да го преследва, толкова по-добре. Ще го гони по пътя назад, докато налети на самата глутница. А тя ще му види сметката.
В момента човекът в доспехите бавно водел коня с каченото на него момче към пътя, като грижливо проверявал терена отпред, заобикаляйки ниско надвесените клони и гъстите храсталаци. Вълкът ги следвал от подходящо разстояние, изчаквайки удобен момент. Пред мъжа се появило паднало дърво. Значи тук ще спре коня, за да реши как най-удачно да преодолее препятствието. А спре ли се той, съгледвачът ще скочи.
Приближавал се безшумно, пристъпвайки на меките лапи, обхождал мястото, за да прецени най-подходящия за скок ъгъл. Изравнил се с дървото и в храсталаците вдясно открил заоблена, издаваща се от горската почва скала. Съвършена за целите му била — същински трамплин. Слюнка потекла от зъбатата уста, звярът вече предчувствал сладостта на човешката плът. Ето го отсреща коня, тогава съгледвачът вълк приклекнал, мускулите му се напрегнали, готови за нападението.
В този миг зад гърба си чул неочакван, подозрителен шум. Прозвучал съвсем лек, едва доловим за ухото звън на метал. Звярът се завъртял, но не достатъчно бързо. За секунда зърнал блясъка на хладно острие, то болезнено се забило в гърлото му, прониквайки така дълбоко, че не успял дори и да изръмжи от изненадата. Вълкът паднал, давейки се в собствената си кръв, краката му конвулсивно заритали, в очите му се появил трескавият блясък на смъртта. Едрото тяло се разтресло още няколко пъти и краят му настъпил.
В тъмните зеници се отразявала разкривена фигура. Гърбушкото се навел, отново замахнал със закривеното острие, умело отсякъл вълчия нос и го поставил в кожената кесия на колана. Още един трофей за колекцията му и знак — предупреждение за глутницата и Лерой, когато се довлекат тук и заварят останките на брата си. За да знаят с кого си имат работа, защото наистина единствено той бележел жертвите си по този начин. Момчето си е негово, само негово. Вълците да си знаят мястото, месото му няма да е за тях и толкова.