След поредния завой укрепеното село се разкрило пред очите им в далечината. Било заобиколено от поля, където се намирали говедата и овцете на стопаните. Стени от камък нямало, затова пък се издигала здрава, висока ограда от дебели дървесни стволове със заострени върхове, а отзад били построени платформи за наблюдение и защита. От комините на къщите се виели тънки стълбчета дим, виждала се и камбанарията на църква. Роланд не изглеждал особено доволен от факта, че може би в селото има последователи на новата религия.
— Ето, сигурно и тук я практикуват рекъл той тихичко на момчето. — Само че в името на мира и добрите отношения аз за моите възгледи с местните хора няма да говоря.
Когато приближили, иззад стените отекнал приветствен вик, здравата двойна порта била отворена. Цяла тълпа дечица се втурнала да прегръща бащите си, а след тях идвали и жените да поздравят коя сина си, коя съпруга. Те загледали с любопитство Роланд и Дейвид, но преди да успеят да запитат кои и какви са гостите, една от по-младите завикала и избухнала в сълзи, повтаряйки името на загиналия отново и отново.
— Етан! Етан, къде остана?
Водачът на ловците, чието име било Флечър, се приближил до Роландовия кон, а след него вървяла съпругата му, щастлива, че мъжът й се е върнал жив и невредим.
— Етан е човекът, когото загубихме — казал той с тъга. Двамата щяха да се женят. А сега дори и гроб няма, над който тя да го оплаче, цветя да положи.
Жените се насъбрали около плачещата, опитвали да я успокояват. След малко я отвели в недалечна къщурка, някои от тях влезли заедно с нея, зад тях вратата тъжно се затръшнала.
— Елате с мен — поканил ги Флечър. — Имам голяма, суха плевня с много сено, там можете да си починете, коня да нахраните. А довечера ви каня на вечеря, с каквото бог дал. Но след това ще трябва да си тръгнете, защото не разполагаме с много храна. Едва да прехраня семейството си ще успея.
Двамата поблагодарили и последвали домакина си по тесните улички. Скоро стигнали до боядисана в бяло дървена къща. Флечър ги отвел в плевнята, показал им къде има вода, прясно сено и овес за Сцила. Роланд свалил седлото, настанил кобилата на удобно място и чак тогава заедно с момчето се захванали да се почистят и измият. Дрехите им били мръсни, миришели и докато Роланд имал чисти за смяна, Дейвид разполагал само с тези на гърба си. Съпругата на домакина обаче най-любезно му предложила част от старите дрехи на най-големия си син, който бил вече женен и имал деца. Дейвид се почувствал добре от лоста време насам. По-късно били поканени на вечеря в дома, където семейството ги приело най-сърдечно. Големият син много приличал на баща си, бил също червенокос и с брада, само че била по-рядка от бащината, а и сиви кичури в нея нямало. Съпругата му — чернокоса и дребна — почти не говорела, вниманието й било постоянно насочено към новороденото в ръцете й. Флечър имал още един син и две дъщери, и двете по-малки от Дейвид. Те го поглеждали лукаво и тихичко се кикотели.
След като се настанили на трапезата, домакинът затворил очи, навел глава и зашепнал благодарствена молитва. Свършил, чак тогава поканил всички да се хранят. Дейвид забелязал, че Роланд не последвал примера му, нито затворил очи, нито задвижил устни в знак, че повтаря молитвата.
Докато се хранели, разговаряли за селските дела, лова и изчезването на Етан. Сетне разговорът се прехвърлил върху гостите и причините за пътешествието им.
— Не сте първите минаващи оттук на път за Замъка на трънаците — рекъл Флечър, след като Роланд обяснил целта си.
— Защо го наричаш така? — запитал воинът.
— Защото е точно такъв, целият заобиколен с пълзящи растения огромни трънливи храсти, бодливи шубраци. Всеки, дръзнал да върви към стените му, рискува да бъде наранен, дори разкъсан от тези жилави и високи трънаци. Повече от доспехи ще са ви нужни да си пробиете път и да влезете там.