Може би, помислил Дейвид.
Може би.
Късно през третата нощ високо проехтял викът на един от часовите при портата.
— Насам, насам! — викал с все сила младият мъж, чиято задача била да наблюдава главния път към селото.
— Чух шум, видях движение по земята. Сигурен съм!
Заспалите защитници наскачали и затичали към него. Онези, които били на най-отдалечените спрямо портата постове, също чули и тръгнали към нея, но Роланд ги върнал и остро наредил да си останат по местата. Сетне се присъединил към мъжете край портата и се покачил на платформата. Там също имало защитници и те вече се взирали към гората през изрязаните между дебелите дънери бойници. Навсякъде запалили факли, насмолените им глави засъскали под падащия сняг, но не гаснели.
— Нищо не виждам — обадил се ковачът и строго изгледал вдигналия тревогата млад часови. Защо ни будиш без причина?
Тъкмо тогава се разбудила и завързаната отпред крава. Раздвижила се в опит да се освободи от въжето и високо замучала.
— Хайде да видим — обадил се Роланд и взел стрела от предварително подготвените купчини край оградата, запалвайки с факла завързания към нея напоен с летливо масло парцал.
Тя пламнала ярко, а той се прицелил внимателно и я пуснал към мястото, от което според часовия идвали шумовете и движението. Четирима от мъжете горе веднага последвали примера му и след мъничко летящите стрели осветили посочения терен.
В първия миг нищо не се виждало, освен сняг и падащите сенки на дърветата. След малко обаче нещо се помръднало и хората зърнали огромно жълто тяло да се измъква от земята досущ като дебел червей от дупка. Цялото било на подобни на прешлени сегменти, гъсто обрасли с дебели черни израстъци, подобни на косми с остри като кинжали върхове. Една от стрелите попаднала в него, веднага се понесла зловонна миризма на горяща плът. Така отвратителна била тя, че хората закрили носовете и устите си в опит да спрат вонята. От раната избликнала черна течност, засъскала под пламъка на горящото масло. Взирайки се внимателно, Дейвид различил стърчащите от това ужасно тяло десетки пречупени върхове на стрели и копия — следи от по-раншната смъртоносна битка с кралските войни. Засега било невъзможно да се каже колко е реалната височина на това страшилище, но подаващата се над земята част от него била поне триметрова. Звярът се извивал като змия и изведнъж се измъкнал от дупката, разкривайки ужасното си лице. Очите му били на черни гроздове както при паяците, някои по-големи, други по-малки, отдолу имало уста като гигантско смукало, в нея се виждали редица подир редица остри като шипове зъби. Между очите и устата се откривали подобни на ноздри ситно трепкащи дупки, вероятно през тях чудовището вече душело защитниците на селото и течащата във вените им кръв. От двете страни на устата мърдали прилични на ръце органи, а всеки завършвал с три извити ноктести пръста за поднасяне на плячката към устата. Насочило се към хората като дебела, гигантска, ужасяващо грозна гъсеница. Придвижвало се почти безшумно, само от устата се чувал плътно съскащ звук, наподобяващ всмукване, а от горните части на тялото по снега падали големи парцали лигава слуз. Сега главата се намирала поне на шест метра над земята, но това не била действителната височина, защото съществото било силно приведено напред. Разкривала се долната част на тялото и чифтовете черни, тънки членестоноги крачета, които всъщност движели това същество.
— Че то е по-високо от оградата! — викнал ужасеният Флечър. — Няма какво да бута портата. Просто ще пропълзи отгоре й!
Роланд мълчал, мислел съсредоточено, а след минута тихо наредил на защитниците да палят стрелите и да се целят в главата на страшилището. Цял облак стрели полетели към него, последван от втори, трети. Някои пропуснали, но доста попаднали в целта. Дейвид с облекчение зърнал как една ударила очен грозд и тутакси го пръснала. Сега замирисало отвратително на гнусна, горяща плът. Звярът въртял главата си насам-натам от болка, но не спирал движението си към оградата. Вече бил съвсем изправен, ясно видим в целия си исполински ръст — някъде около девет метра от челюстите до задницата. И скоростта на движение се увеличавала, противно на Роландовите очаквания. За щастие до голяма степен го забавяла дебелата снежна покривка. Но така или иначе, съвсем скоро щял да стигне до портата.