Внезапно Звяра спрял на място. Дейвид се извърнал и удивено втренчил очи в страховитата фигура. В околните къщи защитниците вече приготвяли бъчвите за изсипване по каналите, но и те спрели в почуда, отправили погледи към чудовището. А то се разклатило, залюшкало, ситно затреперило. Челюстите му се разтворили широко, широко, като в непосилна болка. Неочаквано се сгърчило и с трясък рухнало на земята, коремът му се издул, заиграл конвулсивно, сякаш в утробата има движение. Кожата се раздвижила и разтегнала, отвътре разлети форми натискали в различни посоки, като че търсят свобода.
И тогава Дейвид се досетил! Това е Тя. Нали Гърбушкото я беше нарекъл тя — значи Звяра е женски!
— Ражда! — викнал с все сила Дейвид. — Сега трябва да я убиете!
Но вече било късно. Издутата кожа се пукнала с остър звук, като че някой разпаря тъпан, и поколението се изсипало навън. Малки били зверовете, не по-големи от Дейвид на ръст, очите им мътни, още незрящи, но вече гладни до смърт, челюстите им стръвно щракали. Търсейки пътя навън, най-предните разкъсвали майчината утроба и хищно поглъщали плътта на агонизиращото тяло.
— Изсипвайте маслото! — крещял Роланд на замръзналите по местата си стъписани мъже. — Палете и бягайте!
А новородените зверове плъзнали по площада, водени от инстинкта да търсят плячка, да убиват и разкъсват. Роланд издърпал Дейвид силом в църквата и тръшнал вратата, та я залостил. Отвън закънтели удари, няколко тела се заблъскали в нея и тя потръпнала цялата, но издържала на натиска.
Тогава войнът задърпал момчето за ръката, повел го по витата стълба на камбанарията нагоре към върха на кулата. Излезли там и отправили погледи надолу към площада.
Звяра лежал на една страна, вече неподвижен. Изглеждал мъртъв, а може би още агонизирал, но част от пръкналото се поколение жадно разкъсвало огромното му тяло и лакомо дъвчело очите. Други зверове обикаляли площада, няколко се насочили към най-близките къщи. Маслото лъщяло мазно в каналите, но новородените гигантски червеи не му обръщали внимание. В далечината се виждали гърбовете на бягащите защитници, отчаяно увеличаващи разстоянието между себе си и новопоявилото се зло.
— Но те не са запалили маслото — отчаяно въздъхнал Дейвид.
— Сега пък ние ще свършим тази работа — поклатил глава Роланд и от колчана извадил стрела с напоен парцал.
Запалил го от факела, който носел, пуснал стрелата към канавките долу. Първия път пропуснал, втория път летливата течност пламнала, огънят светкавично се разнесъл във всички посоки. Зверовете по пътя му пламнали и се загърчили, плътта им съскала и се разпадала. Роланд пуснал поредна стрела към къща, около която имало няколко зверчета, но за нещастие нищо не се получило. А Дейвид виждал как няколко от новите хищни червеи се опитват да изпълзят от площада. За нищо на света не трябвало да им позволяват да се доберат до гората.
Роланд опитал пак — вече с последната стрела — и този път усилието му се увенчало с успех. Къщата се запалила, огънят предизвикал силна експлозия и покривът полетял във въздуха, разпръсквайки десетки горящи отломки във всички посоки. Последвали поредица взривове в централните къщи, където били разположени бъчвите със запалителни материали. Над площада завалял огнен дъжд и всичко живо там погинало на място. Роланд и Дейвид обаче били в безопасност, високо горе на църковната камбанария, докъдето пламъците все пак не стигали. Останали там през нощта, за да дочакат зората на новия ден, а наоколо се носела воня на изгоряла нечиста плът и остър мирис на дим. Останките от къщите вече догаряли, огньовете гаснели. Единствено падащият сняг нарушавал нощната тишина, топейки се в жарта с тихичко пращене и съсък на пара.
XXII
За Гърбушкото и някои новородени съмнения
На сутринта Дейвид и Роланд се приготвили да напуснат селото. Снеговалежът затихвал и въпреки дълбоките преспи все пак било възможно да се стигне до пътя. Жените, децата и старите хора вече се връщали от пещерите и заварвайки димящите развалини на някогашните си домове, горко оплаквали съдбата си. Сърцераздирателно заридали и съпругите на убитите мъже — защото трима от защитниците загинали в битката със Звяра. Други обаче вече действали целеустремено и с помощта на впрегатния добитък и каруците извозвали овъглените останки на чудовището и изгореното му поколение.