Роланд не задавал логичния въпрос защо Звяра се нахвърлил именно върху Дейвид, а не върху някой друг, но момчето усещало, че той разсъждава за това и от време на време му хвърля замислени погледи. Същото любопитство се четяло и по лицето на Флечър. Дейвид също се замислил: как ли ще отговори, когато го запитат? Как ще им обясни съмненията и предчувствията си и онова особено усещане, че Звяра му е познат от по-рано, че във въображението му винаги е имало едно ъгълче, където страшният му образ се е мяркал? Но най-силно го плашело чувството, че той самият е някак отговорен за съществуването на Звяра, а вината за смъртта на воините и тримата защитници сега лежи върху съвестта му.
Оседлали Сцила, скътали малко храница и мях с прясна вода и закрачили към портата. Малцина от селяните дошли да им пожелаят добър път. Повечето им обърнали гръб или застанали над развалините на домовете си, ги гледали с неприязън. Изглежда, единствено Флечър искрено съжалявал, че си отиват.
— Искам да се извиня за поведението на съселяните си — рекъл той. — Наистина мисля, че те би трябвало да покажат благодарност за онова, което направихте за всички нас.
— Обвиняват ни за случилото се със селото — отвърнал Роланд. — Защо да проявяват благодарност към хора, които според тях са отговорни за това, че сега нямат покрив над главите си?
Флечър притеснено навел глава.
— Някои твърдят, че Звяра вървял по дирите ви и че още в началото не е бивало да ви пускаме в селото — обяснил той, метнал кос поглед към Дейвид и бързо извърнал очи.
Сочат момчето и казват, че то било прокълнато, затова Звяра тръгнал подир него, а не подир теб. И се радват, че си отивате, викат, че е по-добре да ви няма тук.
— А на вас не ви ли се сърдят, че ни поканихте? — изведнъж запитал Дейвид и Флечър се изненадал от загрижеността му.
— И така да е, скоро ще забравят. Бързо ще се организираме, ще изпратим част от хората да секат дървета в гората и ще си възстановим домовете. Виждате, че благодарение на вятъра повечето къщи в южната и западната част на селото са оцелели. Най-нуждаещите се ще настаним там, докато устроим всичко отново. Ще мине известно време, хората ще започнат да осъзнават, че ако не бяхте вие, от селото и нас просто нищо не би останало — щяхме да загинем като плячка на Звяра и потомството му.
Изрекъл тези думи и подал на Роланд голяма торба с храна.
— Не мога да я взема — отстъпил крачка назад воинът. — Вие също имате нужда от нея.
— Сега, когато чудовището вече го няма, животните ще се завърнат по старите си места, ще имаме възможности да ловуваме на воля и успешно.
Роланд помислил, но взел торбата, благодарил сърдечно, качил се на Сцила и я обърнал на изток.
— Ти си смел младеж — рекъл Флечър на Дейвид. — Ужасно ми се иска да мога да ти подаря нещо специално, но всичко, което успях да намеря, бе това.
И му подал почернял от огъня извит предмет, много приличен на кука. Бил тежък, на допир приличал на кост.
— Това е един от ноктите на Звяра — обяснил селянинът. — Ако някой някога постави под съмнение храбростта ти, ако усетиш, че униваш и куражът те изоставя, стисни го в ръка и си припомни какво си направил тук.
Дейвид благодарил и прибрал подаръка в торбата. Сетне се метнал на коня зад Роланд и двамата напуснали селото.
Пътували мълчаливо през сумрачната гора. Отрупана със сняг, сега тя изглеждала още по-призрачна от преди. Навсякъде пълзяла синкава мъгла и поради това земята била някак по-светла, а в същото време още по-чужда. Било много студено, дъхът им излизал на бели валма от устите и сякаш увисвал във въздуха. Носът на Дейвид почти замръзнал, влагата от дишането му образувала ледени кристалчета по веждите. Роланд въздържал кобилата да не бърза и много внимавал да не попаднат на скрита яма или дупка под снега, за да не се осакати Сцила.
— Роланд — обадил се Дейвид най-накрая, — има нещо, което не ми дава мира. Казахте ми, че сте само войн, но си мисля, че не е вярно.
— А защо мислиш така?
— Гледах ви как давахте заповеди на селяните и как послушно ги изпълняваха те. Дори и онези, които не ни харесваха много. Да не споменавам, че внимателно съм разглеждал доспехите и меча ви. В началото сметнах, че украшенията по тях са бронзови или просто от оцветен метал, но сега ми се струва, че са златни. Символите на Слънцето на гръдната броня и на щита ви са също от злато, злато има и по дръжката на меча и ножницата му. Е. това ми се вижда странно, ако сте просто един воин, нали?