Ти хвърляш, така да се каже, поглед през всички сфери на тази духовна йерархия до сърцевината на Божеството, когато един Светещ в Прасветлината ти се разкрива от своя Дух. —
Това образно сравнение ще ти помогне да разбереш доста от думите на Учителя от Назарет и така ти ще се научиш да различаваш какво той е казал някога от себе си, като земен човек на своето време, — и къде в други моменти той напълно изчезва, давайки ти възможност да чуеш само най-вътрешното лоно на Божеството, Пра-Словото, — — тъй като казаното по-горе само за виждането можеш да отнесеш и към чуването...
А сега едно друго сравнение, целещо да ти изясни нещо друго:
Както при един извор с много тръби от всяка тръба изтича винаги еднаква по вид вода, идваща от този един и същи източник, при което дадена тръба може да придаде поради своята форма определен облик на водната струя, различен от облика, придаден и от друга тръба поради нейната форма, така и всеки отделен член на тази светла Общност, от която изхождат моите думи, ти дава винаги все същата мъдрост, и все същото учение, макар че външно то може да приеме в съответствие със своеобразието на поучаващия твърде различни форми.
За теб е много важно да държиш сметка за това обстоятелство, за да се научиш и под най-различните външни форми да откриваш все онази една и съща вечна истина, която може да се нагоди към всяко своеобразие на своя оформител, без с това да измени своята същност.--
Така и във всички напътствия, получили словесен израз чрез мен, до теб не стига нищо различно от онова, което се е съдържало в учението на Иешуа, „най-силно любещия", и тук ти можеш да видиш как два различни начина на поучаване се подхранват от един и същи източник.
Дори нещо повече, ти ще се научиш да тълкуваш правилно могъщото слово на този „най-силно любещ" такова, каквото то засиява пред теб въпреки всички наслоения, едва тогава, когато опознаеш моето учение, а дълбочината на моето учение ти ще разбереш докрай едва тогава, когато разбереш характерната същност на възвишения Учител така, както трябва да я разбереш, ако не искаш образът му да бъде дотолкова изопачен за теб от наслоенията на древността, че да остане твърде малко, което да напомня все още за него, такъв, какъвто той е бил и продължава да бъде!—
За един човек на днешното време, а аз трябва да действувам сега като такъв, е действително трудно да прокара пътя на истината и да просветли хилядолетния мрак, — но още по-трудно ми е всъщност да сваля всяка външна защитна обвивка и да изложа битието на своя духовен живот в неговата неприкрита голота пред алчните погледи, неизбежно присъствуващи там, където истината разкрива себе си на тази земя, докато възвишената любов не направи всички души да засияят ярко в светъл любовен плам.--
Това бе изпълнение на един неимоверно горчив и тежък дълг и никой не може да си представи борбите, които най-съкровената ми същност трябваше да води с външния човек, под чийто облик живея тук, на земята, за да изтръгне от него изповедта за тази същност. —
Разбира се, учението, което трябваше да се даде чрез мен на човечеството, не би загубило абсолютно нищо от своята истинност, ако не бях казал нито дума за себе си, като неразделна част от духовното многоединство, от което и най-силно любещият бе някога почерпил своето учение.
Но Необходимостта изискваше друго и нима не би се стигнало до едно непрекъснато лавиране между препятствия и до една игра на криеница, ако исках да кажа онова, което бях длъжен да кажа, без при това да спомена за способността си да преценявам, за прасигурното, коренящо се в самия мен знание, — като за съществуваща предпоставка на моето учение.
Твърде много мрак, така дълго заблуждавал душите, се осветлява и изяснява чрез тази изповед, така че не можеше да бъде удовлетворено желанието ми да скрия най-грижливо тайната на своята същност.
Ето защо аз бях принуден да изпълня един най-съкровен дълг, който не можеше да ми бъде спестен.
Но не върху всички мои братя тегне дългът на такова саморазкритие, този дълг се възлага само там, където любовта изисква да се помогне по този начин на безброй хора.
Кой иначе някога би бил готов, пък дори и заради всички земни богатства, да принесе по такъв начин най-съкровеното си в дар без най-суровата, неотменима повеля на духовния дълг!?—