Затова ти трябва да се научиш и в Светещия в Прасветлината да виждаш брата-човек, който, — съвсем не предпазен от всякакви земно-човешки грешки, — трябва да се бори като теб, за да може някога, когато свърши земния си път, да излезе като победител от борбата на Светлината с мрака!
Това, че са те учили да почиташ възвишения Светещ, когото ние наричаме „най-силно любещия", като непогрешим „Бог", който просто не е в състояние да се натовари с вина,— е причинило дълбоко объркване на твоята преценка и те е отхвърлило далеч назад в едно царство на окаяност и безсилие, където толкова искат да те държат онези, чиято единствена възможност да се радват на властта си е да бъдат признати от твоята душа — благодарение на наложеното и робство — за господари на нейната съдба. —
Наистина не всички от тези съминтелшг учители съзнават своите действия.
Повечето си въобразяват,, че те водят към твоето щастие, към вечното ти и истинско, спасение. //85
Днес те едва ли се досещат вече колко пагубно е проявяваното в техните постъпки човешко високомерие, отдавна превърнало се във вековен навик, и действително вярват, че поставяш под заплаха спасението на душата си, щом поискаш да се отдръпнеш от тяхното учение, защото все пак си доловил вече погрешността на това учение благодарение на дълбоко скритата в сърцето ти способност да предусещаш истината. —
Моля те, недей иска от тези учители, сами изпаднали в душевен мрак, да изкупят погрешността на своето учение, което те в повечето случаи наистина следват с „чистосърдечна вяра“!
Те сигурно биха те повели по по-добри пътища, ако сами бяха намерили тези по-добри пътища, защото те са изпълнени, — много по-често, отколкото може би си склонен да вярваш, — с възвишената воля да ти помогнат! —
Но никой, който е истински загрижен за твоята душа и за вечното и спасение, няма да ти попречи да опиташ един път, който си намерил без негова помощ, понеже той отдавна е осъзнал тежкото бреме на отговорността, възложена му някога от неговия сан! —
Само този, който е тласкан от високомерие и който се страхува да не би твоето разбиране да го лиши от властта му, ще се нахвърли „възмутен“ върху теб с цял порой високомерни, отправени „отгоре“ думи, — ще ти посочи хиляда „причини", за да те склони да се завърнеш в оградените пасища на така скъпата му кошара, — но не и истинската, най-вътрешно подбуждаща го причина: — да те задържи там, където си се намирал, преди истината да стигне до теб чрез любовта. — //86
Един толкова страхуващ се за своята власт човек е, разбира се, отдавна чужд на всяка творческа сила на Любовта!
Него ти не бива да следваш в собствените му лабиринти, остроумно измислени от него и подобните нему за всички, които желаят да се изтръгнат от тяхната власт, — власт, изглеждаща така чудесно примамлива за упражняващите я, — макар и самите те, носителите на тази “власт“, да разбират много добре в дълбочината на сърцето си, че тя се крепи само на невежеството на техните роби. —
Изпиталите веднъж упоителната наслада на това властолюбие са загубени вече за гласа на истината, загубени са за неумолимо точните, духовни предпоставки на истината...
Но ти не трябва да се сърдиш и на тези загубени за истината хора, ако искаш да предоставиш себе си на творческата сила на любовта, единствено способна да извае твоята съвършена форма!
Иначе ти ще създадеш една пречка, която по необходимост ще причини тежки увреждания на твоето самоформиране!--
Ти, който копнееш за Светлина и Сияйност — научи се да бъдеш милосърден и към ония, които така много биха желали да те държат в собствения си полумрак!
В повечето случаи не те самите са виновни, че е трябвало да станат такива, каквито са днес, — а и за мнозина от тях е твърде трудно да отхвърлят безстрашно обвързващите ги вериги, които са единственото им спасение от пропадане в още по-дълбок мрак, а те много добре чувствуват с всичките си фибри, че само здравото обвързване може да им даде опора.-- //87
За мнозина от тези слепи водачи на слепци самият страх от пресъхване на източника на тяхната прехрана е вече достатъчно основание да продължат да служат на осъзнатата от тях заблуда, от която с най-голяма готовност биха се отказали, ако знаеха от какво да живеят занапред,самите те и семействата им, на които тяхната свещеническа заплата осигурява една повече или по-малко скромна прехрана.