Наистина, — вестта за неговия живот е доста преиначена и едва ли можеш да се надяваш да намериш в това вестителство много негови думи, запазили и до днес своята чистота, — такива, каквито са били изречени някога от възвишения Учител на неговите ученици.
Но дори и в това изопачаване просветва все още доста истина и ако ти сам си си изработил вътрешната способност да отделяш истинското, то отломъците от старите езически култове и личните схващания на древните автори на тези вестителства няма да са вече в състояние да изопачат за теб истинския образ на Учителя.
Ти трябва само да се научиш да подлагаш на непредубедена проверка всичко, което продължава да ти се поднася като свидетелство на „съвременници“ за житейския път на един човек, останал до ден днешен загадка както за живелите по- негово време, така и за следващите поколения...
Тъй като никой не е дръзнал да посегне на древното вестителство, където учението, дадено някога чрез словата на Учителя, е било още в самото начало подложено на чужди прекроявания, то на всяка верска заблуда, пожелала да изтълкува това учение по своему, е бил даден свободен път, така че всяко усилие да се търси днес крайната истина на това учение в така възникналите религиозни схващания е съвършено напразно...*?
По-надълбоко ще трябва да търсиш тук ако искаш да намериш, а когато един ден намериш, едва тогава ще можеш наистина да дадеш на религиозното схващане, с което си отрасъл и което от ранна младост те е водило към самия тебе, онази дълбочина, която единствено е в състояние да го обоснове.
Много съм далеч от намерението да ти давам съвет да скъсаш със своя верски кръг ти би изтълкувал погрешно възвестеното от мен Учение, ако си въобразиш, че съм имал за цел да основа някаква нова религия!
Съвсем не ни липсват добри форми на вярата, колкото и много да се чувствува в днешни дни липсата на истински „вярващи на дело".
Нищо не ми е по-чуждо от суетно-глупавото желание да увелича броя на старите верски форми с още една.
Аз искам, а съм и задължен от обвързващ духовен обет, да дам на всяка вяра оная вдълбоченост, от която тя се нуждае, колкото и да е сигурна в собствената си ценност и колкото и да се нарича „единствено права"...
Това, което Учението, добило форма чрез мен, има да ти даде, ти ще го намериш в основата на всички религии, щом веднъж го разпознаеш, — навсякъде, където формите на твоята религиозна вяра са ти свидни помагачи!
Прастара мъдрост се изявява тук пред теб и ти се разкрива най-дълбоката Праоснова на всички „религиозни обосновки“. —
В нея се корени всяка религиозна форма, от каквито и стари или по-нови митове да си избира тя символите!
Не се задоволявай прибързано с едпа преценка, която ти е била внушена от други по такъв начин, че сега ти се струва като твоя собствена!
Имай упование в себе си, ако искаш да добиеш способността будно да преценяваш тук! —
Казаното от други не бива да те подвежда, ако искаш сам да се доближиш до истината!
Само в своята собствена истина ти можеш да различиш светлината на истината от измамния светлик на илюзиите и химерите! —
И така, нека потърсим сега образа на Учителя, доколкото може все още да ти го разкрие онова вестителство, което така „по човешки“ е смесило най-свети неща със собствените си представи!
Иешуа, Учителят от Назарет, иска сам да ти се разкрие тук чрез моите думи.
Постарай се, несмутеп от предразсъдъци и чужди мнения, да почувствуваш онова, което имам да ти кажа!
Мъдрият Учител, бродил надлъж и на шир из своята страна, е евреин и първоначалният му стремеж е да бъде разбран само от еврейте. Тази истина си остава навеки недосегаема от всички опити на маниакално яростната расова омраза да лиши еврейския народ от неговия най-велик син!
Като евреин той е принуден да черпи от духовното богатство ,на своя народ, за да могат плодовете на прадревната мъдрост да станат достъпни за ония хора, на които той е искал да бъде Учител. Той се чувствува първоначално изпратен само на „чадата Израилеви“ и се опитва в синагогите да докаже истинността на своето учение тъкмо „чрез писанието“; — чрез древните религиозни книги на ортодоксалното юдейство.
А с това вече е било посято, — по неволя, — семето на една първа заблуда, тъй като слушателите му се опитвали, да го разберат като учител на тяхната вяра, и всяка дума, която стигала ясна и неизопачена до тях, била преиначавана по собствените им объркани представи за бащината им вяра.