Нека никой не си мисли, че тази смърт сама по себе си изчерпва съдържанието на този краен акт на любов!
Тук се крие една мистерия, която аз вече се осмелих, макар и не без стеснение, да разбуля на друго място, — и то само защото« дългът го изискваше...
Който може да я схване, нека я схване!
Един духовен силов поток е станал тогава достъпен за всеки човешки дух чрез любовта, която ти възвестява тази книга, силов поток, чието разкрепостяване можеше да се постигне само чрез саможертвата на един всемогъщо любещ. —
„Богът“ на отмъщението, — най-злият демон в невидимата част на физическия космос, — бе надвит тук от един земен човек чрез абсолютното изкореняване на всяко чувство за отмъщение: — едно дело, което с могло да бъде извършено само от висшата форма на прадуховната любов...
Онова, което древните книги ти разказват по-нататък за случилото се след смъртта на най-силно любещия, е мит, ако го разгледаш исторически, но този мит крие в себе си най-дълбока истина.
Учителят наистина е „възкръснал" от гроба, но земното му тяло съвсем не е можело да му послужи за това. —
Наистина „момъкът в бяла дреха"5 не е бил халюцинация на изплашените до смърт жени, — но обърни внимание и на по-много-значителната следа от истина, която авторът на това древно писание не е могъл да изличи, — която очевидно е непознаваема и неразбираема за него, — въпреки че е бил все пак принуден да я запише против волята си, колкото и да се опитва отново да я заличи: —
Истина е че не учениците на възвишения Учител са били тези, които са взели безжизненото му земно тяло, и хронистът има основания да твърди, че това е един лъжлив „слух",
А Учителят често се е срещал през земните си дни, далеч от други хора, уединен в планината, и с такива, които не са принадлежали към неговия народ, но са били равни нему, обединени с него в онази светла Общност, чиито духовно неотделим брат е бил той...
Когато веднъж той взел със себе си трима от дванадесетте си ученици в планината, където имал обичай да се „моли“, и те могли да го видят в светлото „преображение1 на духовния му образ, верните му последователи, съглеждайки двама мъже в бели дрехи до своя Учител, помислили, че това бездруго са двама от древните пророци — „Мойсей“ и „Илия“, — така че Учителят, виждайки с горчиво разочарование тяхната грешка, им забранил да говорят пред другите за случилото се'.---
Той разбира, че въпреки всичките си наставления не е успял да ги освободи от теснотата на племенната им вяра и че ще предизвика само объркване, ако се опита да поправи тази грешка.
Обаче тези „мъже в бели дрехи“ и „момъкът“, когото жените намерили в гроба, не са били чужди помежду си и тъй като не са искали да допуснат възникването на култ около безжизненото тяло на високия си Брат, те постъпили така, както и днес се постъпва със земните останки на мъртвите според обичая на тяхната страна: — те го предали на изпепеляващ огън, след като предварително подготвили всичко необходимо за това на грижливо избрано, защитено от всякакви външни смутители място. ..
Аз говоря тук, поучен от онзи, който наистина имаше право да каже за себе си, че ще остане при човеците „до свършека на света“, — поучен от ония, които мога да нарека свои високи братя и които в онази нощ сами приспаха в дълбок сън стражите, за да изпълнят с мъдрост волята на своя Брат, която беше същевременно и тяхна воля.
Много добре съзнавам, че мнозина ще ме обвинят тук в самоизмама, дори нещо по-лошо, — някои „слепи водачи на слепци” биха могли да ме упрекнат прибързано в самомнителност заради тези мои думи.
Само осакатените души отричат всяко живо свидетелство, за чието възприемане им липсват необходимите духовни органи!
Много добре зная, че се докосвам тук до неща, които за много хора са „неприкосновени“, — но спасителното Учение на най-силно любещия ще просияе повече чрез истината, а не чрез тази прадревна, предавана по силата на навика, несъзнателна, благочестива заблуда, — която всъщност престава да бъде заблуда, щом започнем да я тълкуваме като поетичен образ, имащ за цел единствено да облече истината в символична дреха. ..
Дори масовото пробуждане, настъпило на „юдейската Петдесетница” в Йерусалим, не е било в състояние да свали всички наслоения от душите на онези, които вярвали в Учителя само затова, защото го „видели“ пак след земната му смърт.