Прекалено обвързани в своето тесногръдие са били тези души, за да може „Духът на истината", възвестен някога от Учителя, да ги усъвършенствува от себе си.
Ето защо на Павел, този истински любещ, наречен „езически апостол“ и „народен учител“, не му е било никак леко, когато той действително преживелият някога с най-дълбок трепет в себ си „Духа на истината" и поради това осъзнал кой е бил всъщност възвишеният Учител, — се е срещнал с онези толкова тесногръди хора, които се осмелявали да се наричат ученици на „Помазания“! —
Но все пак и този някогашен ученик на фарисеите, превърнал се във вестител на Христа, не е бил лишен от всякакъв предразсъдък и по-късно е примесвал добронамерено някои древни, близки нему неща към учението на Учителя, макар и да е виждал далеч по-ясно от всички други, нарекли себе си „вестители“ на едно учение, за което самият Учител беше говорил като за „блага вест“. —
За жалост съвсем горчиво стана учението, постигнало през вековете такава власт над другите и тъй самомнително позоваващо се на думите на Учителя за „благата вест“!--
Йоан обаче, когото Учителят, по думите на древното вестителство, бе „обичал“, оставаше в тишина и стихналите оставаха около него.
Той единствен притежаваше текста, който някога самият Учител бе написал собственоръчно за него, и едва по-късно той позволи на неколцина достойни според него ученици да го препишат.
Ако Исус, както обикновено се вярва, наистина беше поучавал само устно и не бе написал нищо, то нито една-единствена от неговите собствени думи нямаше да стигне до нас! —
Оригиналният текст заедно с преписите са били, както вече казах на друго място, унищожени по-късно от собствената ръка на онези, чието най-голямо съкровище са били тези текстове на Учителя, от страх, че тази светиня би могла някога да бъде осквернена.
Доказателство и за този факт ми бе дадено само от духовно свързаните с мен в Прасветлината братя, които единствени могат да „знаят" тук, но не е невъзможно по-късните поколения да се натъкнат и на писмени или други някакви следи, които да покажат и явно истинността на моите думи, защото аз духовно съзирам отделните части от такива текстове все още в сферата на Земята, въпреки че не съм в състояние да определя мястото, където те лежат...
Но всеки един може да открие известни следи в онази част на древното вестителство, която се приписва именно на „обичания“ някога от Учителя човек. —
Недостатъците на тази част от древното писание стават лесно разбираеми, като се знае, че авторът и, близък на кръга ученици на Йоан се е основавал наистина на „текстовете на Учителя“, само че е искал да свърже с тях всички фрагменти от преданията и легендите, с които е разполагал.
Нищо от приписваното на ученика, когото Учителят е „обичал“, не е написано от неговата собствена ръка, макар че естеството на текстовете, наречени на негово име, не е много далеч от онова, което той би могъл да напише, — ако сам той го беше писал.
Но всички тези въпроси са важни само за онези, които биха желали да схванат отвън нещо, което могат да схванат само дълбока вътре в себе си. —
И единствено тези хора задават въпроса, кой е дал някога на Учителя неговото учение, драговолно надавайки ухо за всевъзможни измислици, разказващи, че по времето, за което евангелията мълчат, Исус бил ходил в Индия, — докато според други той бил постигнал духовно съвършенство в Египет.
В това няма нищо вярно!
Наистина земният му баща е потърсил някога работа в Египет където по онова време занаятчийството намирало добро заплащане, за да осигури прехраната на семейството си и да спести малко пари за завръщане в родината, както и днес постъпват занаятчиите от Италия и от други някои страни, но по същото време оня, комуто по-късно се бе разкрила неговата светла същност, е бил още дете и съвсем не е бил достатъчно зрял, за да постигне усъвършенствуването на земното в себе си, а това е необходима предпоставка за всеки, комуто е отредено да преживее в земното си съзнание своето сияние в Прасветлината.
Но той съвсем не е имал нужда да тръгваза Индия, тъй като каквото е трябвало да получи „от Индия“, то е дошло само при него, а онзи чуден образ на „мъдреците от изтока“, които видели „звездата му“ и му поднесли даровете си, — е бил отнесен към ранното му детство единствено защото самите автори са имали само смътна представа за станалото и защото така легендата щяла да подкрепи по-добре тезата за чудесата, които те искали да свържат още с най-ранната възраст на Учителя.