А това, че духовното може да се схване само в Духа, е било толкова далеч от мисълта на благочестивите древни хронисти, колкото и на пристрастените любители на чудеса в наше време, въпреки че Учителят е насочвал слушателите си да търсят Бога само „в Духа” —
Външно в детските години на Учителя не е имало по силата на естествената необходимост абсолютно никакви „чудеса“.
Той е бил дете като останалите си другарчета по игра, а когато станал достатъчно силен, за да помага в тежката ръчна работа на баща си, той изучил занаята като всеки друг дърводелец, чиято работа но онова време се състояла освен в строителството на къщи и в някои други видове обработка на дърво.
А вътрешното му развитие оставало в тайна, както става с всеки сроден с него по Дух Брат, като изискванията на това духовно развитие по никакъв начин не са били пречка за външната му дейност.
Този, който като земен човек се е научил така да схваща своята духовна мощ, изградена много преди тялото на неговата майка да му даде земната дреха, не е стоял настрана там, където животът е искал своето, защото той никога не би могъл да постигне високата си цел, ако беше останал чужд на живота.
Той си е бил занаятчия до настъпването на часа, които го е призовал към друго, а тогава е съумял да докаже, че може да „чете“ по-добре „писанието“ от учените „книжници“, — без някога да го е „учил“ като тях.
Факирските чудеса, приписвани му от хронистите, никога не са били извършвани от него, — но някои от „чудесата“, свързани с неговото име, са дълбоко съдържателни символи и като такива са пълни с истина, докато вродената му сила да лекува болести му е позволила да извърши немалко дела, изглеждащи големи „чудеса“ в очите на околните, но не е имала абсолютно нищо общо с духовното му призвание.
А твърденията, че той самият се позовавал на своите „чудотворни знамения“, за да склони другите да повярват в думите му, са равносилни на нечувано оскърбление за него, който наистина е знаел кое е на тялото и кое на Духа, — и да сложат в устата му думи, с които той уж напомнял за чудесата си, са могли само наивно невежи хора, надяващи се да дадат по този начин външно потвърждение на напътствията на Учителя.
Неизказано голям грях е бил извършен с неговото Учение заради улова на човешки души — и до днес тези грехове на глупави разпространители на така страшно изопаченото учение продължават да оказват пагубното си въздействие, без да може да се види краят на тази заблуда!
Дано ми се удаде да хвърля поне малко светлина тук за всички, които имат още „добра воля"!
Духовната нищета на многобройните лишени от вяра хора, познаващи Учението на Йешуа само в изопачения му вид и подтиквани от последните външни изследвания на тези древни писания към все нови и нови съмнения, е отдавна вече дотолкова непоносима, че се налага да се даде най-после едно осветление, а то може да се очаква само от страна на ония, които сами познават вестителя на това Учение, живо свързан с техния кръг, оня кръг, от който произлиза и той: пратеникът на „Отеца“ и в който той се върна отново след свършване на земното си дело!
Само от тук както нашето, така и бъдещото време може да получи отговор на немалко „загадки а и науката има нужда от такава нагласа на търсенията си, за да съумее един ден да намери онова, което е по нейните сили да намери, и да пригоди този отговор и към изискванията на тия, които са способни да схванат само онова, което могат да „хванат“. —
Всички въпроси на търсещото човечество, надхвърлящи сферата на чисто земно-животинското съществувание на човека, ще намерят своя отговор един ден, след като хората се научат да разпознават все повече и повече действието на духовната йерархия, чийто най-значителен и най-важен пратеник бе Учителят от Назарет...
По колко погрешен път са били тласнати всички, които смятат, че във възвишеното Учение на този мъдрец се препоръчва хилавото чувство, тъй често наричано „любов към хората”--
На техните наставници често им е било-трудно да изтълкуват по такъв начин постъпките на Учителя, описани в евангелията, че даденото тълкуване да бъде според тях убедително. —
В тях има неща, които не се вписват в общата картина, ако съобщенията се отнасяха за кротко шепнещия образ, създаден от благочестивите църковни проповедници..