Силният и енергичен човек, чиито образ е още жив в тези текстове въпреки всички наслоения върху чистата вест, трудно може да се оприличи на сладникавите представи, благовидно и безсилно съчинени от анемичната вяра по неин мащаб...
Доста думи от „писанието“ са могли да се съгласуват с подобни представи само след , като са били недобросъвестно фалшифицирани в „обяснения“продиктувани от нуждите на автора им, докато е изчезнало и малкото, останало въпреки по-ранните наслоения. —
Кощунствена би се сторила на такъв един сладникав тълкувател на „писанието“ мисълта, че възвишеният Учител е могъл някога през живота си да изпита в себе си онази сила на любовта, която неговият „служител“, независимо дали му е „позволена“ или не от вярата му, много добре чувствува в собствената си плът, — но е принуден да я нарече „греховна“, защото не знае нищо за нейната божественост!
Кощунствено му се струва, че тази форма на любовта произлиза от същата сила, която твори най-възвишената форма на любовта, станала Учение и дело в живота на високия Учител, — сила, която е могла да му вдъхне твърдост за онзи акт на любов, чрез който Учителят-първосвещеник увенча на кръста цялото човечество!
И все пак, приятелю, ти няма да намериш никога любовта — такава, каквато я познаваше Учителят, ако събуждаш в себе си само сладникави чувства и наричаш своето дружелюбие към хората, примесено със състрадание — „любов“!--
Зле подхожда на този слабоват образ на мнима Любов Учителят, изпълнен с презрение към достойното за презрение, който в обкръжението на своите последователи размахва камшик, за да изгони сквернящите храма търговци, — който има само ритник за менячите на злато и който казва на свещениците на своя народ суровите думиг които те в своята отмъстителност не могли никога да му простят!
За да могат да съгласуват тия постъпки със собствената си непризваност, тези тълкуватели трябваше да измислят израза за „божия гняв“ и не се посвениха да припишат на „небесния Отец" на възвишения Учител пороците, присъщи съгласно древното, будещо страх религиозно учение на техния мрачен племенен Бог, когото някога високият Учител низвергна духовно с могъщите си слова:
„Аз пък ви казвам... “
О, не, — ако искаш любовта да породи действителен живот у теб, ще трябва да тръгнеш по съвсем други пътища, различни от сочените ти досега.
Нима не можеш да разбереш, че на своето най-високо стъпало силата на любовта по никой начин няма да се изяви в по-слаба форма, отколкото в онази по-низша разновидност, която вече така усилва твоите мисли, дела и пориви, че често разкъсваш окови, които дотогава са ти изглеждали непоклатими?!? —
! Само търсейки в себе си нещо, което В зъв висшата си духовна изява буди същите сили и властвува над всичко, което иначе те оковава, ще можеш да намериш в себе си любовта, добила живот в Учителя!--
Едва тогава ще постигнеш свободата на „синовете на Светлината“ и оня мир, който ,„Аз ви давам не тъй, както светът дава”!
Не бива също да виждаш в думите на древните евангелия нови „заповеди”.
Повярвай ми и не се оставяй да бъдеш заблуден от наслоенията: — Учителят никога не е използувал думата’ „заповед“ и никога не е давал „заповеди“!
Дори възвестената от Новия завет „заповед“ на любовта не е била никога изречена от него!
Най-много може да е цитирал от време на време „писанието“: „Обичай ближния си като самия себе си!“ -- когато е искал да покаже на ортодоксалните фанатици от своя народ, че той също познава много добре техния „закон“...
Навикът на учениците му да се чувствуват обвързани от „заповеди" и от тяхното „съблюдаване“ е преиначил неговите съвети в заповеди! Те не са могли да разберат съветите му освен като „заповеди“!
Верни на древните предписания на юдейството, те са имали нужда от заповед, — и от заплаха с наказание за нарушаване на тази заповед!—
Учителят говорел за постигане на блаженство, а те, свободно използувайки думите му, си създавали „рецепта“ за постигане на блаженството! Достатъчно било според тесногръдото им схващане човек само да спазва „заповедите“, за да може да бъде сигурен един ден в успеха си „в оня свят“.
По същия начин и днес някои размътени глави вярват, че светло и сигурно познание може да се постигне чрез някакви мистериозни „упражнения“, така често възхвалявани в разни съмнителни трактатчета.