Но всичко истинско, съдържащо се в най-първия записан вариант на тези древни книги, е било само отзвук от учението на мъдрия Учител, или в най-добрия случай разказ по памет за един период, който за тогавашните автори е бил вече отдалечен на десетки години в миналото.
Истинско кощунство е да се държи Духът на Вечността отговорен за така записаните текстове, в които самите автори, намиращи се в плен на древни митологични заблуди, чиито нов вариант е звучал в ушите на техните съвременници, и все още силно обвързани от игото на един зъл племенен Бог са се опитали, изхождайки от собственото си мъгляво разбиране, да дадат нов израз на това учение въз основа на слабите спомени, запазили се в паметта им, без изобщо да забележат до каква степен са го фалшифицирали!--
Никога високият Учител не е давал „заповеди“ на своите ученици, иначе той нямаше да бъде онзи възвишен Светещ, който е бил, е и вечно ще бъде!
Неговото учение е било едно „Блазе ти” и „Горко ти!“ — както учението на всички, които са негови братя: — съединени с него в царството на Духа сътрудници...
Той е знаел да облажава, както е знаел и да окайва, но е бил винаги далеч от това да „заповядва“!
Освен това той като Светещ в Прасветлината е знаел много добре, че чрез „заповеди“ никога не може да се стигне до нещо добpo, — и че спасението може да се постигне само, от онзи, който чрез свободен избор се стреми към него.
Ако искаш по този начин да се опиташ да спасиш за себе си учението на мъдрия Учител от текстовете на древните писания, ще трябва да зачеркнеш наистина много от онова, което още от ранна младост е станало близко и скъпо на сърцето ти! Друго пък ще можеш да запазиш тъкмо защото си го разпознал като несвойствена добавка.
Пази се да не заличиш прекалено много неща, обявявайки ги за погрешни!
Само недей избира за пробен камък съвременния рационализъм!
Изчакай първо дотогава, докато истинският смисъл на моите думи събуди собственото ти потвърждение!
Аз ти дадох всички критерии за истинското “слово Господне”!
Чуй още и следното:
С „кириос“ — „господин“, се обръщат и днес още навсякъде, където се говори гръцки, към всеки човек, който не е просяк!
„Кирие елейсон“— умолява минувача седналият на улицата просяк.
Нека това ти послужи за поука, за да не даваш, тласкан от фалшиво смирение, погрешно тълкуване на думата „Господ“ в този древен текст, влагайки в нея един смисъл, койъо тя е получила дълго време след смъртта на Учителя, едва в зараждащия се нов култ.
“Рави“ са наричали учениците своя Учител и тази дума също може да предизвика погрешни тълкувания, тъй като днес такава титла се дава публично само на официално назначения проповедник на дадена синагога.
Аз обаче мога да ти кажа, че и днес още на всеки благочестив познавач на писанието в една еврейска община, дори ако той е търговец или занаятчия във всекидневния живот, се дава почетното звание „рави“!
Съвсем по същия начин го е носил и дърводелецът, „разтълкувал писанието“ за своите, тъй като той е бил един Майстор на възвишената Светлина, един член на светлата Общност тук на земята, за която си чувал и като за „Бялата ложа", — наименование, появило се едва в по-ново време и употребявано от мен единствено заради подчертаната му образност!
А неговите братя, — в пълно духовно единение с него, както и той с тях, — го наричат: „най-силно любещия", защото никой преди него не е извършил онзи акт на най-силна любов, на който той доброволно се бе обрекъл в жертва. — защото никой след него не би могъл да извърши такова дело, което да е изобщо сравнимо с неговия акт на любов, чрез който духовната „аура“ на тази земя е била преобразена за всички времена и за всички земни хора, така че от този момент за всички хора станаха достъпни духовни области, оставали преди това достижими само за отделни единици, и то с цената на нечувано самонадделяване.
Много добре съзнавам, че моите думи не са в състояние да ти кажат какво е любовта, добила живот в най-силно любещия човек който се е раждал някога на земята...
Аз мога само да ти покажа как можеш да откриеш следите на този живот въпреки всички натрупвания, под които лежи древният разказ зa него.
Дано почувствуваш чистото учение на този живот дълбоко в сърцето си, където то единствено може да бъде доловено в цялата му сила, така че Учителят да намери в твое лице един достоен ученик!