Полицията не е могла да докаже, че Порги е извършил убийството и го е освободила. Той се връща радостен в Кетфиш-Роу. Но радостта му се заменя с тревога: къде е Бес? Приятелите му казват истината. Порги не може да повярва, че е настъпил краят на щастливите дни в живота му. Той впряга козичката в своята двуколка и поема пътя към далечния Ню Йорк да търси своята любима.
МУЗИКА
Музиката на „Порги и Бес“ е най-ценното в цялото творчество на Джордж Гершуин. Тя е наситена с дълбоки чувства и завладяваща искреност. Изградена е в духа на негърския музикален фолклор. Тук звучат обогатени и пречупени през индивидуалността на композитора различни негърски песни и преди всичко блуз и спиричуълс. Едни от най-въздействуващите моменти в операта са хоровите епизоди. Поразителна сила излъчват масовите сцени, като оплакването на Робинс, бурята и др. Хорът играе огромна роля в операта. Народът участвува във всички събития, които стават в развитието на действието, и показва отношението си към тях.
В тази опера на Гершуин много от мелодиите са станали така популярни, че са се запели от всички. Такива са приспивната песен на Клара, мелодията от любовния дует на Порги и Бес, закачливата песен на Спортинг Лайф и мн. др.
В „Порги и Бес“ Гершуин изпъква като голям майстор на музикалната характеристика на героите. Всички негови действуващи лица имат свои ярки музикални образи. Те са строго индивидуализирани и разкриват най-важните черти от характера на всеки един от тях. Особено силен е образът на Порги — благороден и простодушен човек, който въпреки нещастието си не загубва своята вяра и оптимизъм. Интересен е и образът на Спортинг Лайф, който фактически е противопоставен на Порги. Той е коварен, ехиден, прикрит, макар и да изглежда мек и незлоблив. Търговецът на наркотици е обрисуван с дълбоко психологическо проникновение. Дори бруталният убиец Кроун не е лишен от човешки качества. Със средствата на музиката той е показан и като смел, завладян от силна страст мъж. Композиторът е изваял привлекателен и с голямо обаяние образ на Бес. В музикалната характеристика на героинята преобладават искрените чувства и завладяващата поетичност. Нейните мелодии са разгърнати с широко дихание и богатства на душевните преживявания. Един от най-симпатичните и мили образи в операта е този на Клара — топъл и сърдечен.
Със създаването на музиката на операта „Порги и Бес“ Гершуин не е изменил чертите на своя творчески облик. И тук в неговата музика преобладават неизменният оптимизъм и заразителната жизнерадост. Наред с ярката и гъвкава мелодия музиката му притежава изключителна разнообразна и интересна ритмика, основаваща се на негърските танци и на джаза. Както навсякъде в творчеството на композитора, и тук джазовият елемент е широко застъпен. Това личи преди всичко в партията на Спортинг Лайф, но също така и на много други места, дори и във веселата, оптимистична и безгрижна песничка на Порги „Богатството на бедняка“. Някъде и в силно драматичните сцени личи характерният синкопиран ритъм на джаза — напрегнатата сцена между Кроун и рибарите.
Операта е изградена върху свързани помежду си отделни номера — арии, дуети, ансамбли, хорове. Много често солата на героите се преливат с хора или са дадени в съпровод на хор по подобие на негърските спиричуълси. Музиката е написана на принципа на контрастното съчетаване — примерно лирични с гротескови или драматични с весели епизоди. Гершуин много често използува подобия на лайттеми, което допринася за единството и целостта на музиката. Темата на краткото оркестрово встъпление („Порги и Бес“ няма увертюра) се появява на няколко места в операта, а широката тема на любовта от големия дует на Порги и Бес се явява и в арията на Бес.
Музиката на „Порги и Бес“ се изпълнява и в най-различни преработки: създадени са сюити за симфоничен оркестър, фантазии и пр. Това наистина високо художествено и оригинално произведение печели все повече и повече почитатели.
Михаил ГЛИНКА
1804–1857
Глинка е гениален руски композитор. Със своето творчество, изградено върху основата на руската народна песен, в което са отразени мислите, чувствата и стремежите на народа, той извоюва правото си да бъде тачен от благодарните поколения като основател на руския национален музикален стил. Глинка става създател на тази нова музикална школа, която даде силен тласък на развитието на световното музикално творчество, а нейните представители доведоха изкуството до нови върхове. От неголемия брой произведения на Глинка най-значими са двете негови опери „Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“. Високата идейност и хуманизъм, вложени в произведенията на Глинка, нареждат композитора до едни от най-гениалните руски творци и преди всичко до Пушкнн.