Пред входа на подземното царство. Орфей е стигнал реката Стикс, но развилнелите се демони и фурии са преградили пътя му. Тогава Орфей взима лютнята си и запява. Сърдечните му песни омилостивяват демоните на отмъщението и ненавистта и те го пускат да премине реката. Първото условие на боговете е изпълнено.
В Елизиума — царството на покоя. Орфей, тъжен и неспокоен, търси Евридика. Най-после я открива. Двамата са истински щастливи. Настава радост и в царството на вечната тишина и мир, когато всички научават, че любовта на Орфей го е довела чак тук. Под звуците на арфи и флейти, с песни и танци всички славят любовта. Орфей хваща за ръка Евридика и без да погледне към нея, я повежда към белия свят, към живота.
Мрачна, дива и скалиста пещера. Труден е пътят, който трябва да извървят Орфей и Евридика. Той е още по-тежък за певеца, тъй като му е забранено да гледа своята любима. Евридика не знае това и изпада в отчаяние, защото мисли, че Орфей не я обича вече. Тя иска да я погледне, но Орфей я моли да има още малко търпение — скоро всичко ще стане още по-хубаво отпреди.
Евридика вече не вярва. Тя е готова да се върне. Орфей не издържа на жалните й молби и забравил за миг обещанието, се обръща към нея. Фаталната грешка е направена — в същия миг Евридика пада мъртва. Орфей е обхванат от отчаяние. Той е готов да умре, за да последва своята любима и изважда кинжала си. Неочаквано се появява Амур и му казва, че боговете отново са трогнати от безпределната му любов и му връщат Евридика. В храма на бога на любовта. Амур е довел Орфей и Евридика в слънчевия свят. Хор приветствува двамата млади и възхвалява могъществото на любовта.
МУЗИКА
Операта „Орфей“ е първото произведение в музикалната култура, в което са заложени основните елементи на музикалната драма. И тези елементи не са някакво случайно откритие, а плод на дълбоко убеждение на композитора, който си поставя за цел да тласне в нова насока развитието на оперното творчество. Сам Глук дава много обяснения за написването на операта си и за цялостните си творчески стремежи. „Когато започнах да пиша музиката на тази опера, аз имах намерението да я избавя от всякакви злоупотреби, промъкнали се в оперите, поради суетността на певците и отстъпчивостта на композиторите, които така дълго вече развалят италианската опера. Аз исках да огранича музиката в операта до рамките на действителното й предназначение — да служи за засилване изразителността на поезията, без да става причина за прекъсване на действието, и да не го охлажда чрез излишни украшения …“ Въпреки че композиторът не е осъществил изцяло творческите си намерения в тази опера, той успява да постави началото на нещо, което по-късно става основа за създаването на музикалната драма.
Операта започва с интересна и увлекателна увертюра, която създава необходимата атмосфера за развиващото се действие. Голямата начална сцена на първа картина, в която Орфей с приятелите си оплаква мъртвата Евридика, е наситена с дълбоки емоционалност. Хоровата партия излъчва благородна скръб. Последвалата тъжна ария на Орфей е написана с голямо майсторство. Скръбното настроение се разсейва при появата на Амур, който обнадеждава героя. Галантно-лиричната ария на бога на любовта има леко танцов характер, близък до ритъма на менуета. В края на действието настроението се просветлява още повече, особено при речитатива и арията на въодушевения Орфей, готов на всяка цена да спаси своята любима.
Двете следващи картини по настроение са контрастни и емоционално наситени. В тях се разкриват най-цялостно новаторските намерения на композитора. Макар и по форма „Орфей“ да не се различава много от традиционната опера сериа по това време, в музикалния език се чувствува новото — музиката вече е неразривно свързана с поетичния текст. Още въведението рисува обстановката на подземното царство и след него някак естествено прозвучават хоровете и танците на фурните. Тези сцени рязко контрастират със светлите мелодии на репликите на Орфей. Арията му е пълна с трогателни чувства и дълбок лиризъм. След мрачната атмосфера на ада като естествена отмора следват пасторалните сцени от царството на покоя. Танците и хоровете, както и голямата ария на Евридика, са наситени с нежност и поетичност. Не по-малко вълнуваща е ярката мелодия на флейтата.