Третото действие с изключение на оркестровото встъпление, рисуващо мрачната картина на скалистата пещера, не се отличава с някаква особена напрегнатост в музиката, макар че моментът на повторната смърт на Евридика изисква дори трагедийност. Орфей пее своята най-популярна ария, която въпреки великолепните си качества на музикален откъс, прилича повече на лирична песен отколкото на вопъл и отчаяние. Щастливата развръзка на операта, характерна за старогръцката драма, е предадена музикално чрез големия, наситен с много емоционалност балет и чрез възторжения хор.
Марин ГОЛЕМИНОВ
1908
Марин Големинов е един от най-изтъкнатите български съвременни композитори. В близко половинвековния си творчески път той е създал изключително ценни произведения в различните области на музиката. Големинов е от онези творци, които са имали рядкото щастие още с първото си голямо произведение да наложат безспорното си присъствие в българската музикална култура. С танцовата си драма „Нестинарка“ той изведнъж си завоюва авторитет на голям и самобитен композитор. Именно тази негова танцова драма, играна в продължение на години многократно у нас и в чужбина, положи началото на богатия му и плодоносен път. Марин Големинов е композитор с ярко специфичен личен стил и неговите произведения представляват пъстро петно в панорамата на българската музика. Авторският му портфейл съдържа различни по жанр творби, голяма част от които отдавна вече са доказали правото си на траен живот. Големинов е написал музикално-сценични, симфонични, вокално-инструментални, камерни и други произведения, между които се открояват оперите „Ивайло“ (1959), „Зографът Захарий“ (1972),36 балетите „Нестинарка“ (1940) и „Дъщерята на Калояна“ (1974), музикалната приказка „Златната птица“ (1961), три симфонии, инструментални концерти, вокално-инструменталните творби. „Селска песен“ и „Титанът“, Вариации върху тема от Добри Христов, Прелюд и токата за пиано и оркестър, Концерт за струнен квартет и оркестър, струнни квартети, песни, инструментални пиеси и мн. др.
Марин Големинов е роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил. След завършването на Държавната музикална академия в София заминава за Париж. Там той постъпва в „Скала Канторим“ и учи композиция при Пол дьо Флем. Същевременно взима уроци и при именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Големинов завършва „Скола Канторум“ със златен медал. Няколко години по-късно той специализира композиция и диригентство в Мюнхен. От 1943 г. е професор по инструментация, а по-късно и по композиция в Българската държавна консерватория. Като педагог е подготвил редица от изтъкнатите български съвременни музикални творци. Големинов е заемал редица отговорни ръководни постове — директор на Софийската народна опера, ректор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори.
Като всички наши музикални творци от така нареченото „второ поколение“, към което принадлежи и той, Големинов създава своята музика върху основата на народното звукотворчество. През дългия му творчески път неговите произведения придобиват все по-нови черти и личният му стил постоянно се обогатява и избистря, като обаче запазва характерните си белези. Една от ярко индивидуалните и съществени черти на музикалния език на Големинов е късата, лаконична и много ярка фраза, находчиво намерена като сполучлив щрих в цялостния музикален образ.
Големинов е автор и на музикално-научни и публицистични трудове, като „Към извора на българското звукотворчество“, „Зад кулисите на творческия процес“, „Проблеми на оркестрацията“, учебници и др. За приноса си към българското музикално изкуство композиторът е удостоен с най-високи награди и отличия: „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“, лауреат на Димитровска награда, носител е на високи ордени, наградата „Хердер“ и др.
ИВАЙЛО
Опера в седем картини
Либрето Магда Петканова
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Ивайло, войвода на селското въстание — овчар — баритон
Мария, българска царица — мецосопран
Кремена, жена на Ивайло — сопран
Андроник, византиец, придворен на царицата — тенор
36
След предаване на книгата в издателството М. Големинов завърши новата си оперна творба „Тракийски идоли“ (1981), която бе поставена в Старозагорската народна опера — б. р.