Тертер, велик болярин — тенор
Годеслав — баритон
Добрил — бас
боляри
Грудо — тенор
Дядо Продан, гуслар — тенор
Отец Серафим, игумен — тенор
Вихър, другар и помощник на Ивайло — тенор
Млада, жена на Вихър — сопран
Евросина, византийка, приближена на царицата — сопран
Теокиста, игуменка на търновски манастир — мецосопран
Теодор, болярин — придворен на царицата — баритон
Дуругуч, кумански наемник — бас
Първа гъркиня — сопран
Втора гъркиня — сопран
Трета гъркиня — алт
Първи болярин — тенор
Втори болярин — бас
Боляри, войници, бойци на Ивайло, селяни, народ
Действието става около и във Велико Търново към 1278 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Марин Големинов си спечелва име на известен композитор с танцовата драма „Нестинарка“, изнесена за пръв път през 1940 г. В продължение на близо 20 години обаче той не се обръща към музикално-сценичните жанрове. През 1959 г. е представена неговата първа опера „Ивайло“. Идеята за създаване на музикалносценична творба върху сюжет от живота и дейността на Ивайло една от необикновените и силни личности в историческото ни минало, се заражда у композитора през 1950 г., когато прави нова редакция и оркестрация на увертюрата „Ивайло“ от Добри Христов.
„Онова, което ме привлече в сюжета за «Ивайло» — отбелязва Големинов — е богатата откъм революционен патос и трагични сблъсквания епоха. Върху фона на историческата действителност, покрай нерадостната съдба на народа и същевременно неговото морално величие съм се старал да подчертая една чисто човешка, психологическа драма, която произхожда от сблъскването на два различни свята — българския и византийския…“
След като се установява на този интересен и много подходящ за опера сюжет, композиторът се свързва с поетесата Магда Петканова, която му написва либретото. Големинов започва работа над операта си. Междувременно обаче му възлагат написването на музика за постановката на драмата „Ивайло“ от Иван Вазов. В процеса на работата над Базовата драма Големинов се убеждава, че цялостната трактовка на сюжета й е по-въздействуваща, с по-вярна историческа обрисовка, с по-ярки образи и с по-силна конфликтност. След като завършва музиката си към драмата, композиторът помолва Магда Петканова да му напише отново либретото, но вече точна по сюжета на Базовата драма. В тази пиеса е обхванат само първият период от дейността на Ивайло — борбите му срещу татарите и провъзгласяването му за цар на България. Иван Вазов е написал още една драма „Престолът“, в която се разказва за по-нататъшните събития от живота и коварното убийство на Ивайло. Петканова изпълнява желанието на Големинов и композиторът отново започва работа над своята опера, като използува част от музиката от първия вариант, а също така и някои от музикалните номера от сценичната музика към Базовата драма.
Операта „Ивайло“ е изнесена за пръв път на 13 януари 1959 г. от Софийската народна опера под диригентството на Асен Найденов в постановка на Драган Кърджиев.
СЪДЪРЖАНИЕ
В покрайнините на селото пред къщата на Ивайло са се събрали изплашени селяни. Те се страхуват от ново нападение на татарите. И мъже, и жени искат вече да бягат от родните си места. Гусларят дядо Продан ги успокоява с една песен за Ивайло — смелият народен син, който със селската си войска не един път е разбивал нахлуващите татарски орди. Неочаквано се чува шум от приближаваща войска. Изплашените селяни мислят, че идват татари, и се разбягват. Но скоро уплахата им се заменя с радост. Пристигнал е Ивайло със своята дружина. Народът се приготвя да отпразнува победното завръщане на своя храбър войвода. Сред селяните се е промъкнал преоблеченият като търговец Андроник. Византиецът уговаря куманския наемник Дуругуч да постъпи във войската на Ивайло и при удобен случай да го убие. След като Андроник си отива, до чешмата се приближава Кремена. Приятелката й Млада закачливо й подмята за очакващия я в Търново царски престол. Момите пеят на Кремена, те се радват, че тя — жената на Ивайло, ще стане тяхна царица. Идва Ивайло, Кремена му разкрива страданията, които е изпитвала, докато той е бил на война. Ивайло ласкаво я успокоява. Двамата се унасят в мечти. Народът се събира. Започва истински народен празник. В разгара на веселието пристига вестител, който съобщава, че татарите са наблизо. Ивайло събира дружината си и тръгва на бой.