Кулата на Ивайло. Кремена, Млада и дядо Продан очакват завръщането на Ивайло. Дуругуч, спечелил неговото доверие, е оставен, за да пази кулата му. Наемникът чака само удобен момент, за да убие войводата. Прозвучава тръбният зов на Ивайло. Всички се спускат да го посрещнат. В това време се промъква Андроник и нарежда на Дуругуч да не убива Ивайло, а да отвлече Кремена. Войводата се завръща щастлив. Той отново е побелил татарите. Идва игуменката Теокиста, изпратена от царицата, за да научи нещо повече за народния вожд. Неочаквано в кулата се втурва Вихър и съобщава, че боляринът Годеслав е тръгнал с бойците си срещу Ивайло. Войводата нарежда на Вихър да подготви войската за бой. В кулата идва и боляринът Тертер, който, недоволен от царицата, предлага на Ивайло с негова помощ да заеме престола. Но за да стане войводата цар, той трябва да остави Кремена и да се ожени за болярка. Възмутен, Ивайло отказва — когато стане цар, а той ще стане, царица ще бъде Кремена.
Старопланински манастир. Годеслав е разбил войските на Вихър и Ивайло. Наложило се е самият войвода да потърси спасение в манастира при своя приятел игумена отец Серафим. Годеслав, узнал, че Ивайло е в манастира, пристига тук заедно с болярите Добрил и Грудо, за да го залови. Те не могат да си представят как един овчар ще стане техен цар. Неочаквано пред тримата боляри изскача Ивайло и ги предизвиква на бой. Болярите, удивени от дързостта на овчаря, извикват стражата, за да го хванат. Но Ивайло призовава войниците да застанат на страната на народа. Отначало те се колебаят, но после се нареждат зад смелия войвода. Болярите също са покорени от храбростта на Ивайло и се присъединяват към него. В този радостен миг пристига вестител. Той разказва, че татарите са нападнали кулата на Ивайло и са отвлекли Кремена.
Царският дворец. Андроник упреква царица Мария, че не е позволила да убият Ивайло, а са се задоволили само с отвличането на жена му. Мария отвръща, че Ивайло сигурно ще завладее престола и тя ще се омъжи за него. Това е единственият начин да запази короната за своя син. Думите й озлобяват Андроник. Влюбеният в царицата византиец решава да убие Ивайло. Царицата нарежда да повикат жената на войводата, която насила е била заставена да стане монахиня. Мария и казва, че Ивайло смятал да се ожени за болярска дъщеря. Кремена е ужасена. Тогава царицата й предлага като освежаващо питие отрова. Кремена я изпива. Вече нищо не може да попречи на Мария да изпълни плана си и тя разкрива на Кремена истината — самата тя ще се омъжи за Ивайло. Кремена неволно чува как Андроник увещава Дуругуч да убие Ивайло. За да предупреди своя мъж, тя решава да избяга и без да се колебае, скача от високия прозорец.
Лагерът на Ивайло. Войводата е потънал в дълбок размисъл. Предстои му тежко сражение, което ще реши съдбата на престола и народа. С последни сили, подкрепяна от Вихър, идва Кремена. Тя му разказва за готвения в двореца заговор и умира в ръцете му. Потресен, Ивайло тръгва на бой с войската си.
В двореца. Приближените на царица Мария са в паника. Ивайло се приближава до Царевец. Мария разбира, че вече е дошло времето да изпълни намеренията си. Тя напътствува сина си как да се държи с Ивайло. На всяка цена византийката трябва да очарова и спечели бъдещия цар. Само така ще запази престола за сина си. Царица Мария сама тръгва да посрещне победителя.
Площад пред двореца. Царицата и болярите очакват пристигането на Ивайло. Народът възторжено носи славния войвода на ръце към двореца, за да му предложи царския трон. Царицата се покланя и нарича Ивайло свой гост. Ала той гордо отвръща, че не като гост е дошъл, а като господар. Народът ликува.
МУЗИКА
Операта „Ивайло“ от Марин Големинов се прие от слушателите и зае определено място сред творбите от този жанр в българската музикална литература. Музиката е написана с добре изявена мелодичност и професионална сръчност. Ценно нейно качество е близката й връзка с народностното звучене, което придава на операта национален облик.
Първата картина е голяма, масова сцена, написана в подчертан народен дух, в която са използувани редица теми от народните песни. На първото настроение на страх и дори отчаяние е противопоставена радостта от завръщането на Ивайло и неговата дружина. Тук музиката е наситена с много светли чувства. Мечтателните възгласи на Кремена са сподирени от закачливите реплики на Млада, а след това и от веселата песен на девойките След лиричния дует на Кремена и Ивайло започва веселият народен празник, изпъстрен с жизнерадостни песни и танци.