Шарл ГУНО
1818–1893
Гуно е един от най-популярните и любими френски оперни композитори. Неговото творчество донася нещо ново във френската музика от втората половина на XIX в. След бляскавите успехи на така наречената „голяма френска опера“, достигнала своя апогей при Обер и Майербер, произведенията на Гуно дават нова насока на развитие на френския музикален театър. В операта си Гуно акцентира върху психологическите преживявания на героите и върху личните им драми, а не на външната помпозност. Характерна черта на музиката на Гуно е богатството на мелодията. Гениален мелодик, той съумява да изгради музикалните образи на своите герои преди всичко със средствата на мелодията — винаги бодра и лееща се непринудено. Със своето творчество Шарл Гуно става основоположник на новото направление във френския музикален театър — лиричната опера.
Шарл Гуно е роден на 17 юни 1818 г. в Париж. Произхожда от семейство на дейци на изкуството — бащата е художник-гравьор, а майката пианистка. Музикалното си образование получава в Парижката консерватория, където учи при Льосюйор и композитора Халеви. При завършването на консерваторията Гуно спечелва с кантата си „Фердинанд“ Голямата римска премия, а с това и възможността да прекара три години в Рим. Там се запознава с редица произведения на старите италиански майстори, както и с италианския оперен стил.
През 1843 г. Гуно се завръща в Париж и работи като органист. Първите му произведения са на църковна тематика, но след това се насочва към операта. Неговата първа опера е „Сафо“, играна с посредствен успех през 1851 г.; след това написва „Кървавата монахиня“ (1854) — тя също не му донася успех. Прави опити и в областта на комичната опера — „По неволя доктор“ (1858 — по Молиер). Истинската сила на неговия талант блясва във „Фауст“. Отначало и тази опера е приета хладно, но постепенно публиката оценява нейните достойнства и оттогава „Фауст“ се играе непрекъснато по всички оперни театри на света.
След „Фауст“ Шарл Гуно написва още цяла поредица от оперни произведения като „Савската царица“ (1862), „Мирей“ (1864), „Ромео и Жулиета“ (1867) и др. От тях си спечелва широка популярност само „Ромео и Жулиета“, която, макар и рядко, се играе и до днес, и отчасти „Мирей“. Гуно е автор и на няколко оратории, меси, симфонии, пиеси за пиано и орган и др., а така също и на една мемоарна книга, в която дава извънредно интересни сведения за своите съвременници — музиканти. Шарл Гуно умира на 18 октомври 1893 г. в Париж.
ФАУСТ
Опера в пет действия (осем картини)
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Доктор Фауст — тенор
Мефистофел — бас
Валентин — баритон
Маргарита — сопран
Забел — мецосопран
Марта — мецосопран
Вагнер — бас
Студенти, войници, офицери, граждани, гражданки, девойки, калугери, демони, вещици, хетери, ангели и др.
Действието се развива в един германски град през Средновековието.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Сюжетът на „Фауст“ винаги е привличал вниманието на оперните композитори. Много години преди Гуно да създаде своето най-популярно произведение, са били написани опери по този сюжет. От тях с най-големи достойнства се отличават операта на немския композитор-романтик Лудвиг Шпор (1784–1859) и драматичната легенда „Проклятието на Фауст“ (1846) от Берлиоз. Гуно отдавна имал желание да пише опера по „произведението на живота“ на гениалния немски класик Гьоте (1749–1832), но се решава на това едва като вече е автор на няколко оперни творби. След като двамата видни френски либретисти, автори на текстовете на редица шедьоври на френското оперно творчество — Жюл Барбие (1825–1901) и Мишел Каре (1819–1872), приемат предложението на Гуно да напишат либрето върху първата част от Гьотевия „Фауст“, композиторът взема своето окончателно решение. В своята адаптация Барбие и Каре насочват вниманието си преди всичко към съдбата на Маргарита, като пренебрегват философската проблематика на литературния първоизточник. Гуно напредва в композирането на произведението си и го предлага на директора на парижката опера Карвальо, който с радост се съгласява да включи творбата в репертоара на театъра. Когато обаче композиторът предава операта си в клавир, Карвальо не я приема, тъй като по това време друг театър в Париж готвел премиерата на една мелодрама по същия сюжет. Той възлага на Гуно да напише комична опера по Молиеровата комедия „По неволя доктор“. Шарл Гуно изпълнява поръчката, като не престава да работи върху „Фауст и Маргарита“. През март 1859 г. операта на Гуно излиза на бял свят под името „Фауст и Маргарита“, като главната роля е изпълнявана от жената на директора Карвальо — Каролина. Отначало операта е приета въздържано и не получава много добра оценка. Десет години след първото представление „Фауст“ е приета в репертоара на парижката Гранд опера. Гуно прави нова редакция на произведението си. В първия вариант отделните арии и ансамбли са свързани с говорни диалози, а сега композиторът написва речитативите. Освен това той добавя и някои нови музикални номера — арията на Зибел, хора на войниците, Валпургиевата нощ и др. Преработената опера се посреща възторжено и след премиерата през 1869 г. в Париж тя си завоюва световна слава.