И след написването на „Фауст“ от Гуно интересът у музикалните творци към този сюжет не намалява. Създадени са множество музикално-сценични творби, от които трябва да бъдат споменати „Мефистофел“ от Ариго Бойто (1842–1918), поставена за първи път през 1868 г. — една година преди втората премиера на „Фауст“ в Париж: „Доктор Фауст“ от Феручо Бузони (18661924), изнесена за първи път в Дрезден една година след смъртта на композитора; две опери от Херман Ройтер — „Доктор Йохан Фауст“ и „Дон Жуан и Фауст“ и др. Редица композитори са създали и симфонични произведения със сюжет на „Фауст“ от Вагнер, симфония „Фауст“ от Лист, от Шуман, от Рубинщайн и др.
Операта „Фауст“ от Гуно влиза в постоянния репертоар на Софийската народна опера. Още от първия спектакъл на Оперната дружба през 1908 г. са играни сцени от тази опера, а първата цялостна постановка е осъществена пак от същата трупа само две години по-късно с диригент Тодор Хаджиев и режисьор К. И. Михайлов-Стоян. След това „Фауст“ претърпява много различни постановки в София и страната.
СЪДЪРЖАНИЕ
Доктор Фауст стои дълбоко замислен в своя кабинет. Той е разбрал, че науката е безсилна да проникне в тайните на човешкия живот. Напразно е пропилял години над книгите. Сега, в късната нощ, на него му се струва безсмислено да се живее. Старият учен решава сам да тури край на нерадостния си живот. Може би пък в смъртта ще намери загадката на битието. Когато повдига чашата с отрова към устните си, отвън долита радостната и бодра песен на девойките и младежите, които посрещат пролетния ден. Ръката му трепва. Нима никой не може да му върне младостта? Той отправя проклятия към бога, към науката, към всичко. Призовава и сатаната и… пред него застава Мефистофел. Той предлага на Фауст всичко, каквото пожелае. Старият учен иска само да бъде млад и да изпита любовта. Мефистофел е съгласен, той ще му бъде покорен слуга, но само ако след смъртта на доктора душата му остане във властта на адските сили. Фауст се поколебава. Тогава Мефистофел му показва образа на Маргарита. Очарован от прекрасната девойка, доктор Фауст подписва договор и изпива чашата, която му дава Мефистофел. В същия миг той се превръща в красив младеж. Радостно и нетърпеливо Фауст се впуща в новия живот.
Народен празник на площада пред градските врати. Веселят се всички — и студенти, и войници, и граждани. Те пият, пеят, танцуват. Ала Валентин е тъжен. Младежът трябва да отиде на война и да остави сама сестра си Маргарита. Какво ще стане с нея? Студентът Зибел, който отдавна обича Маргарита, му се заклева, че ще я пази и ще се грижи за нея. Без да го видят, при веселящите се студенти се е промъкнал Мефистофел. Той прекъсва песента на Вагнер и подхваща друга — за златния телец. Всички се струпват около непознатия. Неочаквано той започва да предсказва тяхното бъдеще. Казва на Вагнер, че ще падне още в първия бой, Валентин ще загине на дуел, в ръката на Зибел всяко цвете ще увяхва. След това пробива с шпагата си нарисуваната на фирмата на кръчмата бъчва и от нея потича вино. Мефистофел започва да черпи всички и вдига наздравица за хубавата Маргарита. Засегнатият Валентин изважда сабята си, за да накаже наглия непознат, но тя се счупва още във въздуха. Уплашени, хората побягват. Само Валентин запазва присъствие на духа и вдига като кръст счупената си сабя. Това накарва Мефистофел смирено да се оттегли. Влиза Фауст, изгарящ от нетърпение да срещне Маргарита. Зибел се отправя да я посрещне, но Мефистофел ловко го отстранява. Фауст се доближава до Маргарита и я заприказва. Развълнуваната девойка отстъпва и бързо си отива. Фауст вече е влюбен до полуда в Маргарита.