През пролетта на 1855 г. Даргомижски завършва операта си. Сега не се налага да чака толкова дълго за изнасянето й, както при първата си опера „Есмералда“. Още на следващата година, на 16 май, „Русалка“ е изпълнена от Мариинския театър в Петербург. Композиторът обаче не остава доволен от нейната постановка, счита я за повърхностна и формална. Той отбелязва, че макар и големият певец Осип Петров да е пресъздал ролята на Мелничаря гениално, общо спектакълът не го е удовлетворил. Реакционният печат посреща недружелюбно операта, а дворянството — студено, също както преди това „Иван Сусанин“ на Глинка. Девет години по-късно, през декември 1865 г. „Русалка“ е поставена отново в същия театър, вече с огромен успех и е оценена като тържество на руската реалистична музика.
За пръв път у нас са играни сцени от „Русалка“ през 1908 г. от Оперната дружба в София. Цялостната постановка е осъществена от Софийската народна опера през 1939 г. от диригента Асен Найденов и режисьора Драган Кърджиев. След това „Русалка“ се играе и от другите български оперни театри — в Пловдив, Стара Загора и др. С последната постановка на „Русалка“, реализирана през 1966 г., Софийската народна опера гостува в неаполитанския театър „Сан Карло“.
СЪДЪРЖАНИЕ
Мелница край брега на Днепър. Дъщерята на Мелничаря, Наташа, е разтревожена — нейният любим Княза, от няколко дни не е идвал. Случило ли се е нещо? Баща й я упреква, че не е достатъчно „практична“ — още не е поискала на Княза да се оженят, нито пък е успяла да го накара да й подари нещо. Думите му наскърбяват девойката. Дочува се конски тропот. Пристига Княза. Наташа, щастлива, се спуска към него и започва нежно да го кори, че я е забравил. Княза смутено се оправдава: така се е случило — работа, грижи. Той дава на Наташа една бисерна огърлица. Ала скъпият подарък не радва девойката. Защо любимият й е така неспокоен? Защо бърза да си върви? Селяните се връщат от работа. Но песните и игрите им не подобряват настроението на Княза. Най-после той се решава да каже истината: двамата повече не трябва да се срещат, защото скоро ще се ожени за една княгиня. Наташа е смаяна. Девойката не може да повярва, че нейният любим наистина ще си отиде. Тя му признава, че скоро ще стане майка. Напразно. Княза си тръгва. Отчаяна, Наташа разкъсва скъпата огърлица и се хвърля в реката. Безсилен да й помогне, баща й пада на земята.
В двореца е започнала сватбата на Княза. Болярите и гостите поздравяват младоженците. По стар обичай Княгинята трябва да се сбогува с дружките си, а те — да изпеят песен за нея. В този момент обаче някой запява тъжна песен за нещастната девойка, която се е удавила, защото любимият й я е изоставил. Княза познава гласа на Наташа и изпада в ярост: кой й е позволил да смущава щастието му? За да спаси положението, сватът запява „Горчиво“. Княза целува жена си … и вик на ужас и отчаяние процепва въздуха. Всички са смутени. Княза нарежда да бъде заловена Наташа. Никой вече няма желание да се весели.
В покоите на Княгинята. Напразно Олга се мъчи да развесели Княгинята. Изминало е доста време от сватбата й с Княза, а толкова малко са били щастливите дни в съвместния им живот. Споменът за тях натъжава още повече Княгинята. Сега мъжът й често я оставя сама, за да ходи на лов. Влиза ловецът, на когото е наредила тайно да се грижи за Княза. Той казва, че господарят му е заповядал да се върне, а сам е останал на брега на Днепър. Разтревожена, Княгинята извиква Олга и двете тръгват към реката.
Нощ на брега на Днепър край разрушената от времето мелница. Русалките с песни излизат от водата и започват да танцуват. Дочуват се стъпки и русалките се скриват. Приближава потъналият в тъжни спомени Княз. Изведнъж от клоните на стария дъб изскача Мелничаря. Смъртта на дъщеря му е станала причина да загуби разсъдъка си. От несвързаните му думи Княза разбира ужасната истина за края на Наташа. Мелничарят му казва още, че той не е човек, а врана, за която се грижи внучката му — една малка русалка. Князът предлага на стария безумец да дойде с него в двореца. Мелничаря не е съгласен. Той иска от Княза да му върне дъщерята и с думите: „Ти я похити и трябва да ми я дадеш“ се хвърля върху него и започва да го души. На помощ на Княза идват намиращите се наблизо ловци. Те с мъка го изтръгват от ръцете на лудия Мелничар.
На дъното на Днепър. Русалките се веселят и танцуват в своето подводно царство. Идва Наташа, която сега е тяхна царица. Тя нарежда на своите посестрими да извикат малката русалка — дъщеря й. Русалчицата разказва на майка си как е помагала на дядо си. Наташа още не може да прости на Княза, че й е изменил. Тя поръчва на дъщеря си да отиде на брега и да накара баща си, Княза, да влезе в реката.